Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Десетилетие по-късно дизайнът на Седоу бил изместен от още по-добра иновация – куфар на колела с изтегляща се дръжка. Той бил рожба на Робърт Плат, пилот от „Нортуест Еърлайнс“. През 1987 г. той влязъл в работилницата в дома си и прикрепил две колелца към долната част на късата страна на правоъгълен куфар, вместо да слага четири по дългата му страна, както направил Седоу. Така куфарът можел да се накланя под ъгъл и да се тегли полуизправен с телескопична дръжка. Плат продал няколко на колеги пилоти, но обикновените пътници започнали да ги забелязват и попитали откъде да си купят такива. Плат напуснал авиокомпанията и основал фирмата „Травълпро“, която бързо се превърнала в успешен бизнес. Последвали версии с по четири колелца, както и нови алуминиеви и олекотени пластмасови версии с колелца, които се въртели във всички посоки, така че да можете не само да теглите, но и да бутате багажа. Иновацията продължава да трансформира изживяванията при пътуване.
Урокът от багажа на колелца е, че често няма как да стигнете до иновация, преди светът да е готов за нея. А когато светът е готов, идеята вече ще я има и ще чака да бъде приложена. Поне в Америка. Нищо подобно не се е случило в комунистическия СССР или в Китай на Мао.
Новости на масата
Ресторантьорската индустрия е пристрастена към иновациите. Тя преминава през светкавични обрати, като някога модните места за ядене дават път на нови. Няма никаква защита от правителството за тези, които предпочитат да се съпротивляват на иновациите, никакви субсидии за онези, които желаят да са иновативни, и никаква цялостна стратегия от експертите. Това е най-близкият вариант до иновационна система, без да са нужни позволения. Ресторантите трябва да се адаптират или да умрат. Някои може да се задържат десетилетия и да се превърнат в световни брандове, макар че дори и те трябва да се приспособяват към промените във вкусовете. Други са като пламъчета в тигана, проблясват и угасват, а формулата им за успех е кратковременна, ако въобще се наложи.
През изминалия около половин век голяма част от иновациите в храната идва от привнесени чуждестранни кулинарни стилове. През 1950 г. някой, който се храни в заведение в Лондон, би бил запознат с френската кухня, но вероятно не и с италианската, да не говорим за индийската, арабската, японската, мексиканската или китайската. Днес всички тези варианти на храна се предлагаха на уличния пазар, откъдето купих обяда си (самоса), а недалеч имаше също корейски, етиопски, виетнамски и други ястия. Но има граница колко чужди култури могат да бъдат открити и този метод на иновация все някога ще остане безплоден и ресторантьорският сектор трябва да стане креативен в търсенето на други новости.
От време на време се появяват нови съставки, макар и не често: кивито и чилийският морски костур (известен преди като патагонска зъбата риба) са два примера за храна, която не е била широко използвана допреди последните десетилетия. Ние продължаваме да ядем неща като пилешко и картофи, но във все по-разнообразни рецепти. Има нови начини за приготвяне на храна с модерни имена като „пяна“, „жу“ или други превземки. Има сливане на стилове, като смесените азиатски кухни са начело на „фюжън“ тенденцията. Има възход на веганската храна с находчиви начини за пресъздаване на усещането от яденето на червено месо (цвеклото е ключов продукт) или панирана риба с пържени картофи (банановият цвят има изненадващо сходна консистенция с треската).
В някои случаи търсенето на новости води до почти отчаяни вкусове и аромати и се връща към по-стари продукти или стилове. Така датската „висша кухня“ на шеф Рене Реджепи, чийто ресторант „Нома“ в Копенхаген печели наградата „Сан Пелегрино“ за най-иновативен ресторант в света три години поред, като се започне от 2010 г., разчита поне отчасти на ретро-новата идея месото да се комбинира с растения от местата, където са израснали животните – примерно свински врат с корени от папур, виолетки и малц. Парадоксално, пресъздаването на строго местните обичаи на древните ловци събирачи се превръща в иновация.