![Човек без куче [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/4/2/7/chovek-bez-kuche-bg-download.jpg)
Човек без куче [bg]
- Автор: Нессер Хокан
- Серия: Инспектор Барбароти #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 978-954-357-275-5
- Переводчик: Ева Кънева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Човек без куче [bg]». Краткое содержание книги:
— Изобщо не съм намеквала подобно нещо. Естествено, няма как да знам всичко, което му се е случило в Упсала. Студентският живот предполага по-голяма свобода, само това исках да кажа. Вие обаче вероятно не…
— Следвал съм осем семестъра в Лунд — осведоми я Гунар Барбароти и тя го стрелна с малко изненадан поглед. — Хенрик има ли си приятелка?
— Да — малко колебливо отвърна тя. — Казва се Йени. Не е идвала в Сундсвал и не знам доколко сериозна е връзката им.
— Говорили ли сте с нея по телефона?
— Не, защо да го правя? През есента Хенрик си идва само два пъти. Правото е много тежка специалност и…
— Знам. Завършил съм право.
— Така ли? А после постъпихте… в полицията?
— Да. Постъпих в полицията.
Тя се въздържа от коментар, но по вида й личеше, че фактите никак не й се връзват. А от досегашния им разговор Гунар Барбароти разбра със сигурност едно: Ева Хермансон Грунт търси логика във всичко.
— Някой да е звънил на Хенрик по време на престоя ви в Шумлинге? — попита инспекторът.
— Не мога да ви кажа — отвърна тя след кратък размисъл. — Не го видях да говори по телефона. Но нека не забравяме, че не съм го наблюдавала непрекъснато. Попитайте Кристофер. Двамата спаха в една стая. Той ще ви каже дали брат му е получил обаждане.
— Непременно ще говоря с Кристофер и със съпруга ви по този въпрос — увери я Гунар Барбароти.
Помълча няколко секунди. Малка муха кацна върху покривката в зелено и червено. Явно не знаеше, че е декември и се е събудила прекалено рано. Или прекалено късно.
Барбароти се облегна на дивана и пак си отвори бележника.
— Какво е взел със себе си?
— Моля?
— Проверихте ли какво липсва от вещите на Хенрик? Връхна дреха? Четка за зъби? Телефон?
— Извинете, чак сега ви разбрах. Взел си е якето, шала, ръкавиците и шапката. Също и телефона, и портфейла си…
— А четката за зъби?
— Не, тя е тук.
— Леглото беше ли оправено?
— Не.
— Какво според вас означава това?
— Вероятно… е възнамерявал да се върне. За бога, господин комисар, имам чувството, че ме разпитвате. Очаквах да…
— Извинете. Просто ми е интересно да чуя вашите предположения. Все пак вие сте негова майка, познавате го по-добре от всеки друг. Би било прекалено самонадеяно от моя страна да си мисля, че по-бързо от вас ще стигна до истината, нали?
— Но…
— Провокирайки ви, се надявам да се сетите за нещо важно. Няма да постигна нищо, ако само ви съжалявам.
— Ясно — кимна малко сухо тя, но личеше, че е съгласна с него.
Гунар Барбароти отчете като свой успех колко далновидно се обоснова с майчинската й интуиция и интелекта й.
— И така, какво означава това според вас? — повтори той.
Тя се замисли и наклони глава настрани. Напомни му за финландски скиор, който правеше същото през заключителния етап от състезанието.
— Разбирам какво намеквате, комисар Барбароти. Хенрик е излязъл, защото е имал причина, разбира се. Вероятно е искал да се срещне с някого… а този човек му се е обадил по телефона.
— Да не би случайно това момиче… — инспекторът разлисти бележника, за да прочете името й — … Йени, да живее в района?
— Йени ли? — възкликна тя. Явно тази вероятност изобщо не й бе хрумвала. — Не, Хенрик май каза… че тя е от Карлскуга. Защо да…
— И на мен ми се струва малко нереално като обяснение — призна Гунар Барбароти. — Но може да е имал среща не с Йени, а с някой състудент. По мое време в Лунд учеха младежи от цяла Швеция.
— Хм — Ева Хермансон Грунт придоби критичен вид. — Не, не ми се вярва.
„И на мен — мрачно се съгласи Барбароти. — И на мен не ми се вярва, но въпросът е на какво да вярваме.“
Ева излезе от стаята, а Гунар Барбароти се зае с разпита на Лейф и Кристофер Грунт. Съжали, задето не си отдъхна няколко минути и не излезе за глътка свеж въздух. Нито бащата, нито синът добавиха нещо ново към вече получените показания, ала след повече от два часа седене на дивана в къщата Барбароти започна да се разконцентрира. Ако в думите на Лейф и Кристофер имаше нещо скрито, нуждаещо се от разкодиране, Гунар се съмняваше дали ще успее да го долови.
Е, поне осъзнаваше, че се затруднява да се съсредоточи, и с тази, макар и нищожна утеха реши да не протака излишно разговора.
Барбароти се съмняваше Лейф Грунт да разполага с информация, която да хвърли светлина върху мистериозното изчезване на Роберт и Хенрик. Едър и физически силен, мъжът на Ева притежаваше съвсем различно излъчване от съпругата си и изглеждаше доста флегматичен, а защо не и добродушен. А вероятно той нарочно се придържаше към този модел на поведение, за да избегне евентуални проблеми. Гунар Барбароти се замисли над ролите и властовите позиции в семейство Грунт, макар те да нямаха пряко отношение към изчезването на сина им. Без съмнение доминиращият партньор беше мама Ева.