Човек без куче [bg]

„Как бих се справил с жена като нея?“, запита се инспекторът, тръсна глава и осъзна, че се е отнесъл отвъд границите на същественото в случая.

Кристофер се оказа мълчаливо, затворено момче. Четиринайсетгодишният младеж явно бе израснал в сянката на батко си Хенрик. Досега Барбароти бе разбрал със сигурност едно: Хенрик е момче с разностранни заложби, което постига успех във всички начинания. Кристофер, от своя страна, изглеждаше по-скоро средностатистически тийнейджър, но в никакъв случай не проблемно дете.

Баба му и дядо му го бяха настанили в обща стая с брат му. Гунар Барбароти се качи да я разгледа: малко по-голям килер с две легла, скрин и отвратителни тапети. Инспекторът си помисли, че щом лепиш такива тапети по стените, явно не си с всичкия си.

Колкото до изчезването на Хенрик, Кристофер не успя да помогне с почти никаква информация. През въпросната нощ заспал след дванайсет и половина, а тогава Хенрик се намирал в леглото. Кристофер нито чул телефонно обаждане, нито видял брат си да излиза от стаята. На сутринта малкият станал и предположил, че брат му се е събудил по-рано и е отишъл в банята или в кухнята. Кристофер отрече брат му да е говорил по телефона в Шумлинге. Да, май изпратил няколко есемеса, но момчето не беше сигурно и в това.

С Хенрик разговаряли малко за Упсала и за вуйчо им, ала нищо от казаното не давало обяснение за изчезването на Хенрик и Роберт.

Гунар Барбароти остана с впечатлението, че бащата и синът от семейство Грунт се разбират добре и връзката помежду им не е обременена с напрежение. Е, момчето изглеждаше притеснено, но не от присъствието на баща си по време на разговора. Въпреки това Барбароти реши — отчасти защото се чувстваше изморен, отчасти защото още един разговор нямаше да навреди — в някой от следващите дни да привика Кристофер на четири очи и да го помоли отново да му представи събитията в хронологичен ред.