Хари Потър и огненият бокал

— Сатурн, мило момче, планетата Сатурн! — Професор Трелони явно се дразнеше от равнодушието му към такава новина. — Казах, че в момента на раждането ти Сатурн се е намирала в доминираща позиция в небесата. Тъмна коса, дребен ръст, трагични загуби толкова рано в живота… Мисля, че съм права в предположението си, миличък — роден си в средата на зимата.

— Не — каза Хари. — Роден съм през юли.

Рон се разкашля сухо, за да прикрие смеха си.

Половин час по-късно всички съсредоточено попълваха в сложни кръгли карти пред себе си позициите на планетите в момента на раждането си. Упражнението бе скучно и изискваше справки с календари и изчисление на ъгли.

— Имам две планети Нептун тук — обади се по едно време Хари, намръщен над пергамента. — Не е възможно, нали?

— Аааааах! — изимитира Рон загадъчния шепот на професор Трелони. — Когато в небето се появят две планети Нептун, Хари, това е недвусмислен знак, че се ражда дребосък с очила…

Шеймъс и Дийн, които работеха наблизо, се изсмяха на глас, но не успяха да заглушат възбудените крясъци на Лавендър Браун:

— О, професоре, погледнете! Мисля, че получих неизвестна планета! Ооох, коя е тя, професоре?

— Това е Уран, мила — отвърна професор Трелони, като погледна картата.

— Може ли и аз да видя твоя Уран, Лавендър? — помоли Рон.

За всеобщо нещастие професор Трелони го чу и може би точно затова в края на часа им даде огромно домашно.

— Въз основа на личната си карта направете подробен анализ на начина, по който ще ви се отразят движенията на планетите през идния месец — отсече тя и заприлича много повече на професор Макгонъгол, отколкото на безплътна фея, каквато се опитваше да изглежда. — В понеделник да ми ги предадете готови! Не приемам никакви извинения!

— Жалък изкуфял прилеп! — хапливо рече Рон, като се сляха с тълпата надолу по стълбите към Голямата зала на път за вечеря. — Това ще ни коства цялата събота и неделя, ще…

— Голямо домашно, а? — подкачи ги Хърмаяни, като ги настигна. — Професор Вектор пък нищо не ни даде за домашно.

— Е, червена точка за професор Вектор — мрачно рече Рон.

Те стигнаха до входната зала, претъпкана от ученици, които чакаха на опашка за вечеря. Тъкмо се бяха наредили, когато зад гърба им се разнесе силен глас:

— Уизли! Хей, Уизли!

Тримата се обърнаха и видяха Малфой, Краб и Гойл с нескрито задоволство по лицата.

— Какво? — кратко попита Рон.

— Във вестника пише за баща ти. — Малфой размахваше един брой на „Пророчески вести“ и говореше толкова високо, че всички в претъпканата входна зала да чуят. — Слушай!