Далечна звезда
- Автор: Ейвъри Ан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павлина Йосифова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечна звезда». Краткое содержание книги:
Тялото й потрепери, зъбите й все още тракаха, но дълбоко в нея се надигна тревожно нетърпение, което я заля като физическо страдание, като огромна вълна от страст.
Всичко това беше толкова неправилно. Тя беше вестоносец. Тя и само тя трябваше да контролира чувствата и тялото си. Нейният град беше в опасност и тя носеше съобщение, което бе нужно на Господаря.
Каквато и да беше, жената не беше глупава. Джеръл сви рамене.
— Човек лесно може да се снабди с оръжие.
Ксиант го погледна изпод гъстите си вежди. С единия си пръст тя търкаше гривната на ръката си. Дългият й нокът изглеждаше като малка смъртоносна кама. Тя потопи пръст във виното, после го обхвана с устните си и бавно облиза сладката течност.
Жестът не се различаваше много от този на Нарин преди това, когато тя се беше опитвала да оближе лепкавия сок от плода, който беше яла. Но за разлика от Нарин, Ксиант знаеше точно какво прави и какво е въздействието на този неин жест. Тя наблюдаваше как той я гледа и отново се усмихна.
— Вярно е, че оръжията могат да се придобиват, но с каква цел, войнико?
Джеръл потисна внезапното любопитство, което го обзе. Неясният план, който си беше изработил, докато кръстосваше залата в очакване на Ксиант, можеше все пак да успее. Най-малкото можеше да послужи за начало.
— За да се помогне на тези, които се нуждаят от силна ръка, Милейди. Ако приемем, че тези, които имат такава потребност, ще пожелаят да покажат благодарността си за подобна услуга.
Джеръл внимаваше лицето му да остава безизразно като на вестоносец и си припомни една поговорка от своя свят: „Когато нещата стават по-лесно, отколкото се е очаквало, то мъдрият човек трябва да бъде внимателен.“ С тази жена действително най-умното нещо е човек да бъде внимателен.
— И в каква форма трябва да бъде изразена тази благодарност, войнико?
— Тя може да има много форми, Милейди. — Джеръл отклони леко погледа си от лицето на Ксиант. Не много настрани, но все пак достатъчно. — Могат да бъдат обсъдени по-късно.
Той стана и постави чашата си на масата до стола. Движението го приближи до нея и той почти се надвеси над нея.
— Благодаря за виното — каза той.
После се изправи, обърна се и излезе от стаята, без да погледне назад.
Глава дванадесета
Горещият влажен въздух в банята на Главния дворец обгърна Джеръл и тялото му се успокои и отпусна. Когато тази сутрин се събуди след няколко часа сън в удобното легло, което гостоприемно му бе предложил Гравнар, той откри, че старият вестоносец му е оставил закуска и упътване как да стигне до дворцовата баня.
В първото помещение Джеръл изми косата си и смъкна мръсотията натрупана по пътя. Сега седеше на каменната пейка, разположена по ширината на вътрешната част на банята, мързеливо топеше парчето плат за баня в малкия басейн с ароматизирана вода и блажено се обливаше, като изстискваше плата.
Влезе слуга, който внесе тава със силно нагрети камъни. Сложи я на една поставка в ъгъла и изля отгоре й един черпак вода. Облакът пара, който се вдигна, почти скри слугата.
Джеръл въздъхна доволно, протегна се и облегна гръб на топлата каменна стена. Ерандейн може и да беше примитивен свят, но си имаше добрите неща. Едно от тях беше парната баня.
Той наблюдаваше как водата се стича по тялото му, после надолу по каменната пейка и изтича в пода. Някои знания и умения като строежа на водопровод и канализация изглежда се бяха запазили през вековете, изминали от идването на първите заселници на тази планета. В Главния дворец на Калинден например имаше течаща вода във всички помещения.
Други способности, като невероятната памет и умението на вестоносците да наблюдават аналитично, явно се бяха развили в условията на тази планета. Народът на Ерандейн се беше приспособил, така както хората се бяха приспособили към живота на планетите, които бяха населили навсякъде из галактиката.
Приспособимост. Това беше главният талант на човека. Съществуваха видове много по-интелигентни от човека или по-силни, или по-дълголетни, дори такива, които притежаваха умствени способности, надвишаващи и най-съвършените човешки машини. Но нито един от тези видове не се бе оказал толкова приспособим, колкото човека. Ако напуснеха света, в който се бяха родили, те се бореха за съществуването си. Някои оцеляваха, други умираха, често много бързо. Но никой, освен човека, не можеше да пусне корени.
Защо да не помоли Нарин да се приспособи. Тя беше интелигентна и специално обучена да наблюдава, да се учи и да не престава да учи. Вероятно ако той внимателно и постепенно й обяснеше… Толкова много можеше да й предложи.