Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Защо все аз? Попитай ти.
— Е, тя и без това трябваше да ни каже какво иска от нас — обърна се Мокси към господарката на двореца. — Нали, мадам?
— Нищо не искам.
Мълчание. Димби отвори уста:
— Чу ли, Мокси?
— Да.
— Господарката на този хубав дворец не иска нищо от нас и можем да си вървим… Мадам, нали сега ще ни кажете, че можем да си вървим и утре пак да дойдем?
— Не!
— Така ли?
— Никой никога няма да напусне подземното ми царство!
— Мадам, не ме разбрахте… Ние смятаме — с ваше съгласие…
— Просто да ни придружите до ГОРЕ.
— Всички оставате при мен! — отвърна спокойно Къртицата.
— Но защо?…
— Какво ще ни правите?
— НИЩО.
Мълчание.
— Разбрахте ли?
— Аз…
Димби каза само това и млъкна.
— Според мен…
Мокси каза само това и млъкна.
— Това трябва да разберете ВСИЧКИ — добави остро Къртицата.
— И вие, и ДРУГИЯТ.
— И Домби ли?
— И Домби, и ДРУГИЯТ.
— Мадам, за кого намеквате?
— Той си знае.
— Нищо не разбираме… Нито защо сме тук, нито докога ще сме тук.
— Защото сте глупаци! — извика Лиско и излезе от скривалището си. Докато Димби и Мокси зяпаха от учудване, лисичето нареждаше: — Уважаемата госпожа Къртица живее под земята и скучае. Тук е тъмно и страшно, няма с кого да говори… На нея й трябва компания, приятели… Но вие сте глупаци и не можете да проникнете в скучаещата й душа… Добър ден, мадам! Как сте? Какво правите?…
— Добър ден, хитрецо!… Добре съм… Удобно ли беше под масата?
— Ужасно, мадам. Скрих се, за да мога, щом дойдете, да ви извикам „Дза!“ и да ви стресна… Ние, ГОРЕ, често си викаме „Дза“… Как сте със здравето?
— Благодаря, добре. Само…
— Зная, мадам… Само ви е скучно. Тук е тъмно, влажно, безшумно… Самотна сте, няма с кого да размените дума, а ние ГОРЕ бягаме и скачаме на слънце, къпем се в потока, чудим се какво приключение да си измислим…
— Така е, боже мой! — възкликна Къртицата. — Как познахте?
— Е, мадам — наведе скромно глава Лиско, — това е голям социален въпрос.
— Да, да — съгласи се Къртицата. — Често излизам на повърхността, гледам ви и ви чувам, и…
— И си казахте: а бе тия там са весели и щастливи, а аз гния ли, гния под земята…
— Боже мой! Точно така си казах!
— А после си казахте: защо да не ги открадна, да си ги имам подръка като играчки…
— Да!…
— И прокопахте дупка под нашата пътека!
— Точно така!…
— А тия, тримата, се натътрузиха в нея като последни ахмаци!
— Цар си! — извика учудено Къртицата. — Всичко разбираш.
— И същите тия ахмаци, мадам — Лиско посочи приятелите си, които бяха навели посрамено глави, — не могат да разберат, че тук е по-добре, отколкото ГОРЕ.
— Гениален сте!…
— Мерси!… Вие сте първата, която ми го казва. — След като се поклони на Къртицата за комплимента, Лиско отново се обърна към приятелите си. — И как да им обясниш на тия, че тук ще си живеем по-добре, че всеки ден ще си имаме приключения…
— Чакай! — прекъсна го Къртицата.
— Какво, мадам?
— Какво разбираш под ПРИКЛЮЧЕНИЯ?
— Всичко!
— По-точно кое?
— Ами малко ли е това, че всеки ден ще си кроим планове да избягаме и все няма да можем, защото вие всеки ден ще ни хващате… Какво по-забавно?
— Ааа, вие сте чуден!… Продължете!
— А какво има ГОРЕ? — продължи лисичето.
— Нищо! — изкрещя Къртицата.
— Едно абсолютно нищо! — съгласи се Лиско. — Едно нищо и никакво слънце, треви, дървета, цветя и реки!… Нищо и никакви глупости, които са ни втръснали.
— Гледището ви за нещата е интересно — възхити се отново Къртицата. — Това е оригинално виждане… Продължете!
— Има ли нещо по-скучно от слънцето?
— Няма! — изкрещя Къртицата.
— Няма — съгласи се Лиско. — Само свети, грее и се търкаля.
— В една посока! — изкрещя Къртицата.
— Все в една! — съгласи се Лиско. — Ама как пък не му хрумна поне веднъж да промени посоката!… Нищо, ама нищо друго не прави… Търкаля се, търкаля се… Да ви кажа правата, най-омразното ми нещо е слънцето.
— Да! — изкрещя Къртицата. — Заслепява и гори!… Мразя го!
— А тук? — продължи лисичето и погледна всички поотделно, след което плъзна поглед по залата. — Прохладно, тъмно, приятно…
— Тук е раят на земята! — извика Къртицата.
— Да, мадам… По цял ден ще си играем на жмичка. Вие ще жмите, ние ще се крием… Разбрахте ли? — обърна се Лиско към приятелите си. — Кажете!
Тримата започнаха да вдигат глави.
— Разбрахме — рече Димби и примигна.
— Ами тя… госпожата — почеса се Мокси — не ни го обясни както трябва.