Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— Добър ден!
В настъпилата тишина Димби и Мокси се обърнаха към входа на залата.
Там стоеше Къртицата.
Димби и Мокси отстъпиха към масата. Кой знае защо, Димби сякаш пожела точно в този момент да разгледа стола, потули се зад него и хвана облегалката му.
— Добър ден — каза Къртицата. — Добре дошли в моя дворец!
Понеже никой не й отвърна, тя продължи с тон на безкрайна обида:
— Казах ли „добър ден“?
— Дддобър… — успя да отвърне Димби.
— …ддден! — успя да добави Мокси.
Къртицата хвърли поглед към Домби:
— А този?
— Ттой пполучи ссътресение.
— Така ли?
Къртицата издаде адски кикот и тупна Домби по гърба, който се просна като нокаутиран. Отначало падна по лице, но в последния момент реши да се обърне, страхуваше се да застане с гръб към зловещото същество. Загледаните му към тавана очи излъчваха кротост, сякаш заявяваха: какво да правя — бийте ме, нали ми помагате…
— Сега ще стане и ще проговори — обясни Къртицата. — Чувала съм, че когато някой се сътресе, трябва да го сътресеш още веднъж.
— Нно нние — обади се треперещият Димби — ввече гго ссътресохме доста.
— Ппочти ццял ден го ссътрисаме! — обясни Мокси.
— Така ли? — изненада се Къртицата. — Тогава да си почине… Добре дошли в моя дворец!
Димби и Мокси се спогледаха. Димби се обърна към господарката на двореца и каза, че тук просто не знае какво да отговори.
— И аз — промълви магарето.
— Нищо! — усмихна се Къртицата. — Нищо!… Може и да не отговаряте. Защо трябва да отговаряте? Не съм дошла да ви измъчвам с отговори… А!… — Тя потърси нещо с очи: — Къде е ОНЗИ?
— Ккой?
— Хитрият.
— Кой, кой?
— Най-интересният. Дето се бутна в дупката сам.
— Ааа, Лиско! — рече Мокси.
— Ще дойде — рече Димби.
— Не може да не дойде — поясни Мокси.
— Винаги идва — добави Димби.
— Но ние… Как да кажа…
Мокси бе затруднен.
— Какво? — поиска да знае Къртицата.
— Димби, обясни на дамата.
— Той иска да каже, че нямаме нищо общо с него.
— Така ли? — учуди се Къртицата. — Защо?
— Нищо… — смотолеви Димби. — Наша си работа.
— Много се перчи! — обади се Мокси.
— И ни докарва беди! — поясни Димби.
— Както днес например — рече Мокси.
— Защо, какво е станало днес?
— Димби, обясни на дамата.
— Ами как да кажа… Какво му трябваше да скача в дупката!… Можеше да си остане горе и да ни спаси.
— А той — в дупката! — възмути се Мокси. — При нас!… Вместо да ни спаси.
Къртицата се засмя по познатия начин, а след това каза:
— Забавни сте!…
И отново се закиска.
— Защо се смеете така? — изкрещя Димби.
— Защо пък не? — запита Къртицата.
— Дразните!
— Димби, остави дамата да се смее както си ще! — рече строго Мокси. — Това си е нейна работа.
— Знам, но се плаша — отвърна Димби.
— Напротив, Димби… Много приятен смях.
— Да де… Това искам да кажа.
— Забавни сте! — рече Къртицата и отново заля залата с кикот, след което млъкна и запита внезапно: — Къде е Лиско?
— Не искам да го знам! — отвърна Димби.
— И аз — присъедини се Мокси. — Мадам, кога ще си ходим?
— Къде? — учуди се Къртицата.
— Горе, дето ни е мястото.
Този път залата се препълни с кикот.
В страха и смущението си Димби и Мокси тръгнаха към Домби и започнаха да го вдигат. Падна доста работа, докато го изправят и закрепят на крака. Щом се посъвзе, Домби се приближи до една от стените и залепи на нея гърба си, с което искаше да каже, че повече няма да позволи на никого да го свестява.
— Питам къде е Лиско!… Чухте ли?… Ти ли си Мокси?
— Да. Какво ще обичате?
— Къде е Лиско?
— Искам да си ходя, мадам.
— Така ли? Защо?
— По това време закусвам.
— И аз! — обади се Димби. — По това време, точно в еди-колко си часа, ама точно на минутата закусвам, защото е здравословно да се закусва в определено време, а не когато ти скимне… Лекарите казват, че…
Къртицата заяви с жест, че не се интересува какво казват лекарите, заобиколи масата и пожела да изясни някои неща.
— Да се разберем — рече тя. — До появяването на хитрия ви приятел да ви обясня: ВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕТЕ ГОРЕ.
— Не! — изкрещя, без да иска, Димби.
— Не искам! — изкрещя Мокси.
— Не ме интересува какво искате — продължи спокойно Къртицата. — Млъкнете!…
Димби затвори устата си.
— Както мълчи ДРУГИЯТ — прошепна многозначително Къртицата.
— Домби ли? — поиска да знае Димби.
— И той, и един ДРУГ.
Мокси погледна приятеля си:
— Димби, попитай мадам Къртицата какво иска от нас?