Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Опитах се да му обясня, че някакъв физически импулс ме подтикваше да се измъкна от капана на детайлите. Тревожех се най-вече от неспособността си да се освобождавам от елементите, които завладяваха вниманието ми. За мен наличието на поне мъничко воля беше от основно значение.
Думите ми бяха последвани от много дълго мълчание. Очаквах да разбера още нещо за капана на детайлите. В края на краищата дон Хуан сам ме беше предупредил за неговите опасности.
— Добре се справяш — каза той най-сетне. — На сънувачите им трябва страшно много време, за да усъвършенстват енергийните си тела. В случая всичко зависи от това усъвършенстване.
Дон Хуан ми обясни, че моето енергийно тяло бива принудено да изследва различните подробности и да затъва така безнадеждно в тях тъкмо поради своята неопитност и недоразвитост. Той каза, че магьосниците цял живот укрепват енергийното си тяло, като го оставят да попие всичко възможно.
— Докато не се сдобие със зрялост и завършеност, енергийното тяло е погълнато от себе си — продължи дон Хуан. — То не може да се избави от непреодолимия импулс да се потапя във всичко. Но ако човек вземе това под внимание, той би могъл да помогне на енергийното си тяло, вместо да се бори с него, както правиш ти сега.
— Как да му помогна, дон Хуан?
— Като направляваш поведението му, или, иначе казано, като се прикриваш.
Той обясни, че тъй като всичко, свързано с енергийното тяло, зависи от съответната позиция на събирателната точка, а сънуването не е нищо друго освен средството за преместването й, то тогава прикриването е способът за задържането и в идеалното положение — В дадения случай положението, в което енергийното тяло може да укрепне и от което в крайна сметка може да излезе наяве.
Както каза дон Хуан, в мига, в който енергийното тяло е в състояние да се движи само, магьосниците приемат, че най-благоприятното положение на събирателната точка вече е достигнато. Следващият ход е прикриването, тоест — фиксирането й в тази позиция, за да се доусъвършенства енергийното тяло. Дон Хуан заяви, че процедурата е от лесна по-лесна. Човек просто се стреми към прикриването.
Това твърдение беше последвано от мълчание и погледи, изпълнени с очакване. Аз очакбах да чуя още нещо, а той очакваше да съм разбрал казаното до момента. Аз обаче не го бях разбрал.
— Остави енергийното си тяло да се стреми да достигне най-благоприятната позиция на сънуване — разясни той. — После го остави да се стреми да остане там — ето това представлява прикриването.
Дон Хуан замълча за малко и ме подкани с поглед да вникна в думите му.
— Цялата тайна се крие в намерението, но ти вече знаеш това — продължи той. — Чрез него магьосниците разместват събирателните си точки и пак чрез него ги фиксират. А намерението не се усвоява с някакви технически похвати. То се постига с практика.
На този етап просто нямаше как да не се потопя в някоя от моите безумни представи относно магьосническите ми достойнства. Бях обзет от безгранична увереност, че нещо ще ми посочи правилния начин, по който да фиксирам събирателната си точка на идеалното й място чрез намерението. В миналото бях осъществявал какви ли не успешни ходове, без изобщо да зная как. Самият дон Хуан често се беше чудил на, способностите или на късмета ми, и аз бях сигурен, че и в този случай ще стане така. Оказа се, че дълбоко съм се заблуждавал. Каквото и да правех и колкото и да чаках, въобще не ми се удаваше да фиксирам събирателната си точка на което и да е място, камо ли пък на идеалното.
След като в продължение на месеци се старах усърдно, но безуспешно, накрая се предадох.
— Наистина вярвах, че мога да се справя — казах as на дон Хуан още в мига, в който влязох в къщата му. — Боя се, че този път, повече от когато и да било, се проявих като егоцентричен маниак.
— Не е съвсем така — усмихна се той. — В случая ти просто пак си се оплел в едно от обичайните си погрешни тълкувания на понятията. Най-напред искаш да намериш идеалното място, както би намерил изгубените ключове от колата си. После пък искаш да завържещ събирателната точка, както би завързал обувките си. Идеалното място и фиксирането на събирателната точка са метафори. Те нямат нищо общо с думите, които използваме, за да ги опишем.
После той ме помоли да му разкажа за най-новия р&звой на заниманията ми по сънуване. Първото, което споменах, беше обстоятелството, че моята склонност да се потапям в детайлите бе отслабнала забележимо. Казах, че понеже в сънищата си се движех непрекъснато, подтикван от някакъв импулс, навярно самото движение беше онова, което винаги успяваше да ме възпре, преди да потъна в някоя наблюдавана от мен подробност. Това, че бивах възпиран по такъв начин, ми даваше възможност да изследвам свойството на детайлите да поглъщат вниманието. Така стигнах до заключението, че неодушевената материя в действителност притежава приковаваща сила, която виждах като лъч матова светлина — именно този лъч задържаше вниманието ми. Например много често се случваше някой дребен знак — петно на стената или дървесна жилка в паркета на стаята ми — да изпрати сноп светлина, който ме приковаваше на място; от мига, в който сънното ми внимание се съсредоточаваше върху тази светлина, целият сън започваше да се върти около същия този дребен знак. Виждах го увеличен до космически размери. Тази гледка продължаваше до момента на събуждането, при което обикновето установявах, че съм притиснал нос до стената или до паркета. Според собствните ми наблюдения, първо, даденият детайл беше реален, и второ, аз като че ли го бях разглеждал в заспало състояние.