Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— За каква загадка говориш, дон Хуан?
— Загадката е, че раздвижването на енергийното тяло изглежда невъзможно, а всъщност е много лесно. Ти се опитваш да го движиш така, сякаш се намираш в ежедневния свят. Понеже изразходваме толкова много време и усилия, докато се научим да ходим, ние смятаме, че и нашите сънувани тела също трябва да вървят. А това убеждение се основава единствено на факта, че ходенето заема такова важно място в съзнанието ни.
Бях смаян от това така просто разрешение на въпроса. Веднага осъзнах, че дон Хуан има право. Затрудненията ми отново произтичаха от погрешно тълкуване. Той ми беше казал, че щом достигна третата врата на сънуването, трябва да се раздвижа наоколо, а за мен това раздвижване означаваше ходене. Заявих, че разбирам идеята на дон Хуан, която току-що ми беше изложил.
— Тази идея не е моя — рязко отвърна той. — Това е магьосническа идея. Магьосниците казват, че при третата врата цялото енергийно тяло може да се движи така, както самата енергия — бързо и директно. Твоето енергийно тяло знае точно как да се движи — също като в света на неорганичните същества.
— Това всъщност ми напомня за другия спорен въпрос — замислено добави дон Хуан след малко. — Защо неорганичните ти приятели не ти помогнаха?
— Защо ги наричаш мои приятели, дон Хуан?
— Те са като класическия тип приятели, които не са особено внимателни и любезни с нас, но не са и чак толкова лоши; приятелите, които само чакат да обърнем гръб, за да ни забият ножа.
Напълно разбрах какво искаше да каже и бях сто процента съгласен с него.
— Какво ме кара да ходя при тях? Да не би да имам самоубийствени наклонности? — попитах аз, по-скоро реторично.
— Нищо подобно — отвърна той. — Единственото, което имаш, е пълното съмнение във факта, че тогава едва не загина. Понеже не изпитваше физически страдания, ти не можа да се убедиш, че си се намирал в смъртна опасност.
Твърдението му беше съвсем основателно, само дето аз наистина вярвах, че след схватката ми с неорганичните същества в Живота ми се е вселил някакъв дълбок, непознат дотогава страх. Дон Хуан ме слушаше мълчаливо, докато му описвах положението, в което бях изпаднал. Не можех нито да пренебрегна, нито пък да обясня задоволително своя подтик да пътувам до света на неорганичните същества въпреки всичко, което знаех за този свят.
— Сигурно съм луд — казах аз. — Това, което правя, няма никакъв смисъл.
— Напротив, има. Неорганичните същества все още те държат като риба на въдица — рече дон Хуан. — От време навреме ти подхвърлят безполезна стръв, за да не те изпуснат. Такава стръв например е обстоятелството, че са нагласили появата на сънищата ти точно на всеки четири дни, без никакво отклонение. Само че не те научиха как да движиш енергийното си тяло.
— А според теб защо не го направиха?
— Защото, щом енергийното ти тяло се научи да се движи само, ти ще бъдеш изцяло извън техния обсег. Беше прибързано от моя страна да смятам, че вече си се отървал от тях. Все още не си напълно свободен, а само до известна степен. Неорганичните същества продължават да се домогват до твоето съзнание.
Полазиха ме тръпки. Дон Хуан беше сложил пръст в раната ми.
— Кажи ми какво да правя, дон Хуан, и ще го направя — заявих аз.
— Бъди безупречен. Безброй пъти съм ти го казвал. Да бъдеш безупречен означава да заложиш живота си, за да подкрепиш решенията си, а после да извършиш много повече, отколкото е по силите ти, за да ги осъществиш. Когато не взимаш никакви решения, ти просто си играеш с живота си, както ти попадне.
Тук дон Хуан приключи разговора, като настоя да помисля сериозно над думите му.
Още при първия случай, който ми се удаде, подложих на проверка неговата идея за начина, по който да раздвижа енергийното си тяло. Щом се видях заспал, вместо да се мъча да вървя към леглото си, просто пожелах да се приближа към него. Мигновено се озовах толкова близо до спящото си тяло, че почти го докосвах. Разгледах лицето си. Можех да видя всяка пора на кожата си. Не бих казал, че видяното ми допадна. Гледката на собственото ми тяло се открояваше с прекалено големи подробности, за да доставя някаква естетическа наслада. После в стаята нахлу нещо като вятър, което обърка всичко и напълно заличи гледката.
Впоследствие, по време на други сънища, изцяло се уверих, че енергийното тяло може да се движи единствено като са плъзга или рее. Обсъдих това с дон Хуан. Той изглеждаше необикновено доволен от постшкението ми, което истински ме изненада. Бях свикнал с хладните му реакции по отношение на всичко, което извършвах при упражненията си по сънуване.