Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Нима положението ми е било толкова сериозно, дон Хуан?
— И още как! Съществото, което те е връхлетяло, е било изцяло изтъкано от съзнание и смъртоносно, колкото си щеш. Ти си видял енергията му. Безспорно вече си разбрал, че докато не започнем да виждаме по време на сънуване, не можем да направим разлика между реалните, произвеждащи енергия неща, и илюзорните проекции. Затова, макар че си се борил с неорганичните същества и действително си видял скаутите и тунелите, твоето енергийно тяло не знае с положителност дали те са били реални, тоест произвеждащи енергия. Ти си деветдесет и девет, но не и сто процента сигурен в това.
Дон Хуан настояваше да разговаряме за предприетото от мен пътуване. По някакви необясними причини аз нямах желание да се занимавам с тази тема. Думите му бяха предизвикали незабавна реакция у мен. Бях обзет от силен, особен страх, с който се мъчех да се преборя; това мрачно чувство ме човъркаше с неприятна настойчивост.
— Ти несъмнено си попаднал в друга люспа на лука — каза дон Хуан в завършек на някакво твърдение, на което не бях обърнал внимание.
— За каква люспа говориш, дон Хуан?
— Вселената е като лук с множество люспи. Светът, който познаваме, е само една от тях. Понякога ние прекосяваме границите му и навлизаме в друга люспа — друг свят, много подобен на нашия, но все пак различен. Същото си направил и ти, и то съвсем самичък.
— Как е възможно да се осъществи такова пътуване, дон Хуан?
— Въпросът ти е безполезен, защото никой не може да му даде отговор. Според магьосниците вселената е изградена от пластове, които енергийното тяло е в състояние да прекосява. Знаеш ли къде съществуват древните магьосници и до ден днешен? В друг пласт, в друга люспа на лука.
— Лично аз много трудно мога да проумея или да приема идеята, че човек е способен да предприема реални, практически пътувания по време на сънищата си.
— Вече сме обсъждали тази тема до пълна изнемога. Бях убеден, че си разбрал за какво става дума: пътуването на енергийното тяло зависи изцяло от позицията на събирателната точка.
— Да, това си ми го казвал. Но, колкото и да съм си блъскал главата над думите ти, обяснението, че пътуването е в позицията на събирателната точка, не ми говори абсолютно нищо.
— Твоят проблем е, че се отнасяш надменно към тези неща. Аз бях същият като теб. Надменността не ни позволява да променяме коренно разбиранията си за света. Освен това ни кара да смятаме, че винаги имаме право.
Идеята на дон Хуан ми се видя съвършено ясна, но аз все пак му напомних, че изпитвам някаква вътрешна съпротива.
— Предлагам ти да се заемеш с една дивотця, която би могла да промени хода на нещата — каза той. — Започни да си повтаряш непрекъснато, че движещата сила на магьосничеството е загадката на събирателната точка. Ако си повтаряш това достатъчно дълго, едно невидимо влияние ще се намеси и ще внесе у теб необходимата промяна.
По нищо не личеше, че дон Хуан се шегува. Разбрах, че говори напълно сериозно. Притесни ме единствено настойчивостта, с която подчерта, че трябва безспирно да си казвам тази формулировка. Улових се, че мисля за всичко това като за някаква нелепост.
— Престани вече с надменното си отношение — сряза ме дон Хуан. — Повтаряй си тези думи искрено.
— Загадката на събирателната точка е всичко в магьосничеството — продължи той, без да гледа към мен. — Или по-точно, всичко в магьосничеството се основава на манипулирането на събирателната точка. Ти знаеш това, но трябва да си го повтаряш.
Докато го слушах, за миг ми се стори, че ще умра от мъка. Едно невероятно чувство на физическа тъга стегна гърдите ми и ме накара да извикам от болка. Стомахът и диафрагмата ми като че ли се изтласкваха нагоре, навлизайки в гръдния ми кош. Това ме изпълни с такова силно напрежение, че нивото на съзнанието ми се промени и аз се върнах 8 нормалното си състояние. Разговорът, който бяхме водили, се превърна в неясна мисъл за нещо, което би могло да се случи, но в действителност не се е случило, както ми подсказваше светската логика на моето ежедневно ниво на съзнание.
Следващият ни разговор за сънуването беше свързан с причините за настъпилото прекъсване в заниманията ми, което продължаваше вече месеци наред. Дон Хуан ме предупреди, че ще трябва да тръгне по заобиколен път, за да обясни ситуацията, в която се намирах. Той най-напред изтъкна, че съществува огромна разлика между мислите и делата на хората, живели в древността, и тези на съвременното човечество. После посочи, че в древни времена хората са имали много реалистични представи за естеството на възприятието и за съзнанието, защото техните възгледи са се основавали на наблюденията им над заобикалящата ги вселена. Съвременните хора, напротив, имат абсурдно нереалистични представи за възприятието и съзнанието, понеже техните възгледи произтичат от наблюденията им над общественото устройство и от мястото, което заемат в него.