Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Дон Хуан призна, че се е надявал аз сам да достигна до идеята за виждане на енергията като критерий за проверка на това, дали наблюдавам истинското си тяло по време на сън, или пък не. Той доста се смя на моя фалшив метод да си слагам специално спално облекло на всеки четири дни. После каза, че съм знаел на пръсти цялата необходима информация, за да си направя извод за истинската задача, свързана с третата врата, и съответно да открия правилния критерий, но системата ми за интерпретиране ме е принудила да търся разни хитроумни разрешения на въпроса, лишени от простотата и непосредствеността на магьосничеството.
9. НОВАТА ОБЛАСТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ
Дон Хуан ми каза, че за да виждам по време на сънуване, трябва не само да се стремя към това, но и да изразявам намерението си на висок глас. Той изрично настоя, че се налага да говоря високо и ясно, макар че отказа да ми обясни по какви причини. Дон Хуан не отрече, че същия резултат може да се постигне и с други средства, но, както ме увери, гласното изразяване на намерението било най-простият и непосредствен метод.
За пръв път приложих този метод, когато сънувах, че присъствам на благотворителен базар, организиран от църква. Там имаше толкова много предмети, че не можех да реша в кой от тях да се взра. Една огромна, биеща на очи ваза, поставена в някакъв ъгъл, сложи край на колебанията ми. Взрях се в нея и изрекох намерението си да видя. Вазата остана за миг пред погледа ми, а после се превърна в друг предмет.
В този сън аз се взрях в толкова неща, в колкото ми се удаде. При всяко изразяване на намерението ми да видя, избраният от мен елемент или изчезваше, или се видоизменяше, както често се бе случвало по време на заниманията мй по сънуване. Накрая сънното ми внимание се изчерпи и аз се събудих крайно разстроен, почти разгневен.
Месеци наред се взирах в стотици елементи от сънищата си и съзнателно изричах намерението си, но нищо не се получаваше. Отегчен от чакане, най-сетне се обърнах към дон Хуан за съвет.
— Трябва да имаш търпение. В момента се учиш на нещо изключително — рече той. — Учиш се да виждаш в сънищата си чрез намерението. Някой ден вече няма да е нужно до го изразяваш гласно, просто ще го направляваш в мълчание.
— Струва ми се, че не съм разбрал предназначението на това, което върша — казах аз. — Щом викна, че искам да видя, нищо не се случва. Какво означава това?
— Означава, че до този момент си имал обикновени сънища, които са били илюзорни проекции, образи, съществуващи единствено в твоето сънно внимание.
Дон Хуан поиска да узнае какво точно се случваше с елементите, върху които съсредоточавах погледа си. Отвърнах, че те или изчезваха, или се превръщаха в нещо друго, а понякога даже предизвикваха завихряния, които в крайна сметка сменяха съня с друг.
— Така става по време на всичките ми занимания по сънуване — казах аз. — Единственото необичайно нещо е това, че постепенно се приучвам да крещя в сънищата си с цяло гърло.
При последното ми твърдение дон Хуан избухна в бурен смях, който доста ме смути. Не разбирах какво толкова забавно бях казал и неговата реакция ми се стори съвсем необяснима.
— Един ден ще разбереш колко смешно е всичко това — рече той в отговор на мълчаливото ми негодувание. — А междувременно не се обезсърчавай и не вдигай ръце. Продължавай да опитваш. Рано или късно ще налучкаш верния тон.
Както обикновено, дон Хуан имаше право. След няколко месеца късметът ми се усмихна. Сънувах извънредно странен сън. Той започна с появата на скаут от света на неорганичните същества. Напоследък сънищата ми се отличаваха с непривичното отсъствие на скаутите, както и на сънния пратеник. Не тъгувах за тях, нито пък се замислях над изчезването им. Всъщност, без тях се чувствах така спокоен, че даже бях забравил да попитам дон Хуан на какво се дължеше тази липса.
Скаутът в съня ми отначало беше огромен жълт топаз, който бях открил на дъното на някакво чекмедже. В мига, в който изразих намерението си да видя, топазът се превърна в кълбо от кипяща енергия. Аз се уплаших, че ще бъда принуден да го последвам, затова отвърнах погледа си от него и се съсредоточих върху един аквариум с екзотични рибки. Когато изразих намерението си да видя, изненадата ми нямаше край. Аквариумът излъчи някакво слабо, зеленикаво сияние, след което се превърна в голям сюрреалистичен портрет на обсипана с украшения жена. Щом отново изрекох намерението си, портретът излъчи същата зеленикава светлина.
Докато се взирах в нея, целият сън се промени. Озовах се на една улица в някакъв град, който ми се стори познат; може да е бил Тусон. Погледнах втренчено една витрина на магазин за дамско облекло и изразих високо намерението си да видя. Някакъв черен манекен с ярки дрехи веднага започна да свети. После се взрях в продавачката, която се появи в този момент, за да пренареди витрината. Жената ме погледна. След като изказах намерението си, аз видях нейното сияние. То беше така изумително, че се уплаших да не би нещо от тази великолепна светлина да ме погълне изцяло, но продавачката отиде във вътрешността на магазина, преди да съм успял напълно да съсредоточа вниманието си върху нея. Аз определено възнамерявах да я последвам, но сънното ми внимание изведнъж беше привлечено от някакво движещо се сияние. То ме връхлетя, изпълнено с омраза. Излъчваше ненавист и злонамереност. Отскочих назад. Сиянието спря атаката си; аз бях погълнат от някаква черна субстанция, а в следващия миг се събудих.