Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Поради изключителната яркост на всички тези образи бях твърдо убеден, че съм видял енергия и че сънят ми е бил едно от онези състояния, които дон Хуан беше нарекъл съноподобни, пораждащи енергия. Мисълта, че сънищата могат да се случват в реалността на ежедневния ни свят, ме заинтригува, точно както ме бяха заинтригували и сънните образи от царството на неорганичените същества.
— Този път ти не само си видял енергия, но и си преминал една опасна граница — рече дон Хуан, след като изслуша разказа ми.
Той отново изтъкна, че упражнението за третата врата на сънуването е да накараш енергийното тяло да се раздвжи само. По думите на дон Хуан, при последното си занимание аз неволно бях надхвърлил целта на упражнението и бях попаднал в друг свят.
— Твоето енергийно тяло се е преместило — каза той. — То е пътувало от само себе си. Засега този вид пътувания надминават възможностите ти, и ето че нещо те е нападнало.
— Според теб какво би могло да е то, дон Хуан?
— Тази вселена е хищническа. Би могло да е едно от хилядите неща, които си съществуват ей-там.
— А защо ме нападна, как мислиш?
— По същата причина, по която те нападнаха и неорганичните същества — понеже си бил достъпен.
— Нима случаят е толкова ясен, дон Хуан?
— Разбира се. Толкова ясен е, колкото и начинът, по който би реагирал ти, ако някакъв странен наглед паяк пропълзи по бюрото ти, докато пишеш. Вместо да му се любуваш или да го изследваш, най-вероятно би го смачкал от уплаха.
Бях смутен и не можех да намеря думи, за да задам някой уместен въпрос. Всъщност исках да попитам къде се е случило това, което сънувах, или в кой свят съм бил. Но тези въпроси, както и сам разбирах, бяха съвсем безсмислени. Дон Хуан обаче прояви отзивчивост.
— Иска ти се да знаеш къде е било съсредоточено сънното ти внимание, нали? — попита той ухилен.
Точно така смятах да формулирам въпроса си. Според собственото ми мнение, в съня, за който ставаше дума, аз навярно бях погледнал някакъв реален обект, също както по-рано бях забелязвал в сънищата си разни дребни детайли по пода, стените или вратата на стаята си — все неща, които действително съществуваха.
Дон Хуан каза, че в такива особени сънища, какъвто беше и въпросният, нашето сънно внимание се съсредоточава върху ежедневния свят и се движи с голяма бързина из него, като се прехвърля от един реален обект на друг. Това движение се осъществява благодарение на обстоятелството, че събирателната точка се намира в подходяща позиция на сънуване. От тази позиция тя предава на сънното внимание такава подвижност, че то може за секунди да премине невероятни разстояния, пораждайки бързи и мимолетни възприятия, които наподобяват обикновен сън.
Дон Хуан обясни, че в моя сън аз най-напред съм видял истински аквариум, след което сънното ми внимание се е прехвърлило през големи разстояния, за да види истински сюрреалистичен портрет на жена, отрупана с украшения. Крайният резултат от това, като изключим виждането на енергията, много е напомнял някой обикновен сън, при който елементите се превръщат в нещо друго, щом човек се взре в тях.
— Зная колко смущаващо е всичко това — продължи той, несъмнено доловил моето объркване. — Поради някаква причина, свързана със съзнанието ни, Виждането на енергия по време на сънуване е по-обезпокоително от всичко, което човек би могъл да си представи.
Аз отбелязах, че и преди съм виждал енергия в сънуването си, но това никога не ми е оказвало такова въздействие.
— Сега енергийното ти тяло вече е оформено и може да действа — каза той. — Ето защо, когато видиш, енергия насън, ти всъщност възприемаш един реален свят през булото на съня. В това се изразява и значението на пътуването, което си предприел. То е било реално пътуване. Включвало е произвеждащи енергия елементи, които едва не са те убили.