Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Разчитай на собствената си преценка. Времето, което ни е определено да прекараме заедно, вече изтича. Съвсем скоро ще се наложи да се справяш самостоятелно.
След това дон Хуан смени темата, а аз останах с едно силно чувство за неадекватност. Не можех да проумея какво искаше той, или какво имаше предвид под надежден критерий.
В следващия сън, в който се видях заспал, вместо да изляза от стаята и да тръгна надолу по стълбите, или пък да се събудя с викове, аз се задържах за дълго време като прикован на мястото, откъдето наблюдавах. Без да се отчайбам или притеснявам, разгледах всички елементи на съня си. Тогава забелязах, че съм заспал, облечен с бяла тениска, която беше разпорена на рамото. Опитах се да се приближа, за да видя по-добре скъсаното място, но не бях в състояние да се помръдна. Усещах някакъв товар, който като че ли беше част от моето същество; Всъщност, самият аз се бях превърнал в тежест. Това веднага ме хвърли в ужасен смут, защото не знаех какво да предприема по-нататък. Помъчих се да сменя съня, но някаква необичайна сила ме принуждаваше да стоя и да се взирам в спящото си тяло.
Насред тази вълнения чух сънния пратеник да ми казва, че липсата на контрол над движенията ми ме е изпълнила с уплаха, която може да ме принуди отново да направя преглед на живота си. Изобщо не се изненадах от гласа на пратеника, нито пък от думите му. Никога не бях изпадал в такава ясно осезаема и страшна неспособност да се движа. Въпреки това не се поддадох на ужаса си. Вникнах в него и установих, че този ужас не беше психологически, а представляваше някакво физическо чувство на безпомощност, отчаяние и раздразнение. Фактът, че не можех да помръдна крайниците си, ме измъчваше неописуемо. Раздразнението ми се засили още повече, когато осъзнах, че това жестоко сковаване се дължеше на някаква външна причина. Усилията, които полагах, за да раздвижа ръцете или краката си, бяха толкова упорити и целенасочени, че по някое време забелязах как един от краката на тялото ми, което спеше на леглото, се е протегнал навън и сякаш риташе.
После съзнанието ми се вмъкна в моето спящо, отпуснато тяло и аз се събудих така рязко, че ми трябваше повече от половин час, за да се успокоя. Сърцето ми биеше на пресекулки, целият зъзнех и усещах неудържими спазми в някои от мускулите на краката си. Бях претърпял такаба огромна загуба на телесна топлина, че се нуждаех от няколко одеяла и грейки, за да повдигна температурата си.
Естествено, побързах да се отправя към Мексико, за да попитам дон Хуан какво да предприема относно чувството за пълна неподвижност, и да му кажа, че несъмнено съм видял самия себе си, защото действително бях облечен със скъсана тениска, когато сънувах това. Отгоре на всичко ненормалното спадане на температурата ми ме беше уплашило до смърт. Дон Хуан нямаше желание да разисква проблемите ми. Не успях да изкопча от него нищо друго освен една хаплива забележка.
— Обичаш да правиш драми — каза той без заобикалки. — Разбира се, че наистина си видял самия себе си по време на сън. А затрудненията ти са възникнали поради това, че си се почувствал нервен, понеже енергийното ти тяло никога до този момент не е било отделяно цялостно по съзнателен начин. Ако пак се получи така, че да се разтревожиш и да ти стане студено, хвани се за оная работа. Това ще възстанови телесната ти топлина само за миг и без никакво суетене.
Останах донякъде обиден он вулгарността на тези думи. Оказа се обаче, че съветът на дон Хуан дава добри резултати. Следващия път, когато изпитах уплаха, успях за няколко минути да се успокоя и да възвърна нормалното си състояние с помощта на посочения от него метод. По този начин открих, че щом потисках раздразнението си и не си притеснявах, поне не ме обземаше паника. Самообладанието не ми помагаше да се раздвижа, но определено ми носеше едно дълбоко чувство на ведрост и покой.
След като в продължение на месеци напразно се опитвах да вървя с енергийното си тяло, отново се обърнах към дон Хуан, този път не толкова за съвет, колкото поради желанието ми да се призная за победен. Бях се сбъскал с непреодолима бариера и знаех с абсолютна сигурност, че съм се провалил.
— Сънувачите трябва да имат богато въображение — каза дон Хуан, ухилен злорадо. — А твоят случай не е такъв. Не те предупредих, че се налага да използваш въображението си, за да раздвижиш енергийното си тяло, защото исках да разбера дали ще можеш сам да намериш отговора на загадката. Ти не успя да се справиш, а и твоите приятели не ти помогнаха.
На времето аз се бях отбранявал ожесточено всеки път, щом дон Хуан ме обвинеше в липса на фантазия. По-рано смятах, че имам въображение, но вследствие на общуването си с такъв учител като него разбрах, и то от личен опит, че това не е така. И тъй като сега нямах намерение да ангажирам енергията си в безплодна самозащита, направо го попитах: