Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Твоето енергийно тяло е добило навика да се движи само когато нещо го тегли — каза той. — Неорганичните същества го бяха теглили наляво и надясно, а до този момент ти самият не бе успял да го помръднеш по своя воля. На пръв поглед не си постигнал нещо кой знае какво, но мога да те уверя, че аз вече сериозно се замислях дали да не прекратя заниманията ти по сънуване. По едно време смятах, че няма да се научиш да се движиш без чужда помощ.
— Мислел си да прекратиш заниманията ми, защото съм муденли?
— Ти не си муден. На магьосниците им трябва цяла вечност, за да се научат да движат енергийното си тяло. Канех се да сложа край на упражненията ти, понеже нямам повече време за това. Има и други неща, по-неотложни от сънуването, за които можеш да използваш енергията си.
— Сега, когато вече зная как да движа енергийното си тяло сам, какво друго да направя, дон Хуан?
— Продължавай да го движиш. Това постижение е разкрило една нова област пред теб, една област за удивителни изследвания.
Той отново ме подкани да си намеря някакво средство, което да доказва достоверността на сънищата ми; това изискване сега не ми се стори толкова странно, колкото първия път, когато го бях чул.
— Както знаеш, истинската задача, която човек трябва да изпълни при втората врата на сънуването, е да бъде пренесен от скаут — обясни дон Хуан. — Това е много сериозна работа, но оформянето и раздвижването на енергийното тяло е нещо още по-сериозно. Ето защо е необходимо да проверяваш, по някакъв свой начин, дали действително се виждаш заспал или просто сънуваш, че се виждаш заспал. От успешното изпълнение на тази задача зависят удивителните изследвания, които ти предстоят.
След като доста се чудих и маях, най-сетне реших, че съм открил нужното средство. Скъсаната тениска, която бях видял, ми подсказа какво би могло да ми служи като надежден критерий. Тръгнах от предположението, че ако наистина се наблюдавам, докато спя, ще забележка дали нося същото спално облекло, с което съм си легнал — облекло, което бях решил да променям напълно на всеки четири дни. Бях сигурен, че няма да ми бъде трудно да си спомня насън с какво съм бил облечен, когато съм си легнал; дисциплината, която бях придобил благодарение на упражненията си по сънуване, ме караше да мисля, че съм способен да отбелязвам подобни неща в съзнанието си и да се сещам за тях в сънищата си.
Постарах се с всички сили да следвам този критерий, но резултатите не излязоха така плодотворни, както очаквах. Липсваше ми необходимия контрол над сънното ми внимание и не успявах да си спомня спалното си облекло във всичките му подробности. Въпреки това в случая несъмнено действаше някакъв друг фактор, защото винаги ми се удаваше да разбера дали сънищата ми са обикновени, или не. Тези, които не бяха просто обикновени сънища, се отличаваха с това, че тялото ми лежеше заспало в леглото, докато съзнанието ми го наблюдаваше.
Една забележителна особеност на тези сънища беше моята стая. Тя никога не изглеждаше такава, както е в ежедневието, а представляваше огромна празна зала, в единия край на която се намираше леглото ми. За да се приближа до тялото си, трябваше да прелитам значително разстояние. В мига, в който се озовавах там, някаква подобна на вятър сила ме заставяше да кръжа над него като колибри. Понякога стаята изчезваше, стопяваше се постепенно, докато накрая оставаха само тялото ми и леглото. Друг път ми се случваше напълно да изгубя волята си. Тогава сънното ми внимание като че ли започваше да действа независимо от мен. То или биваше изцяло погълнато от първия попаднал му елемент от стаята, или изглеждаше неспособно да реши какво да предприеме. В тези случаи аз получавах усещането, че се рея безпомощно, прехвърляйки се от един елемент на друг.
Гласът на сънния пратеник веднъж ми обясни, че всички елементи на сънищата, които не бяха просто обикновени сънища, в действителност представляват енергийни образувания, различни от тези на нормалния ни свят. Пратеникът изтъкна, че стените, например, са течни. Той ме подкани да се гмурна в една от тях.
Без да се двоумя, аз се гмурнах в една стена така, сякаш тя беше някакво голямо езеро. Не почувствах материята й, която напомняше вода; не получих и физическо усещане за потапяне във водна маса. Онова, което изпитах, беше по-скоро като мисъл за гмуркане, придружена от визуална представа за преминаване през някаква течност. Аз се спусках презглава в нещо, което се разтваряше като вода пред мен, докато се носех надолу.