Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Усещането за спускане с главата напред беше толкова реално, че започнах да се чудя колко ли дълго продължава това, на каква дълбочина съм стигнал и колко съм се отдалечил. От моя гледна точка аз прекарах цяла вечност там. Видях облаци и огромни скалоподобни късове материя, увиснали в нещо, което приличаше на вода. Имаше и някакви искрящи предмети с геометрична форма, напомнящи кристали, както и разни петна от най-наситените основни цветове, които някога бях виждал. Имаше области, изпълнени с ярка светлина, а също и такива, в които цареше непрогледан мрак. Всичко това преминаваше покрай мен, бавно или пък с голяма бързина. Мина ми през ума, че съзерцавам космоса. В мига, в който си помислих това, собствената ми скорост се увеличи толкова, че всичко се замъгли и аз изведнъж се намерих в стаята си, буден, забил нос в една от стените й.
Някакъв таен страх ме накара да разкажа на дон Хуан за преживяването си. Той ме изслуша с голямо внимание.
— На този етап трябва да вземеш драстични мерки — рече той. — Сънният пратеник няма право да се намесва в заниманията ти по сънуване. Или по-скоро ти не бива в никакъв случай да му позволяваш това.
— Как мога да му попреча?
— Трябва да изпълниш един обикновен, но труден ход. Следващия път, когато сънуваш, изрази високо желанието си да се лишиш от сънния пратеник.
— Значи ли това, дон Хуан, че никога вече няма да го чуя?
— Разбира се. Завинаги ще се отървеш от него.
— Но нима е разумно да се отърва завинаги?
— На този етап е изключително разумно.
С тези думи дон Хуан ме изправи пред една мъчителна дилема. Не желаех да сложа край на взаимоотношенията си с пратеника, а същевременно ми се искаше да последвам съвета на дон Хуан. Той забеляза колебанието ми.
— Зная, че е много трудно — съгласи се той, — но не го ли направиш, неорганичните същества вечно ще имат връзка с теб. Ако искаш да избегнеш това, хич недей да чакаш, ами направи каквото ти казах.
При следващото ми сънуване, докато се приготвях да изпълня поръката на дон Хуан, гласът на пратеника ме изпревари. Той каза: „Ако се въздържиш да изречеш желанието си, ще ти обещая никога да не се меся в заниманията ти по сънуване и да ти говоря само когато ми задаваш преки въпроси.“
Веднага приех предложението му; откровено бях на мнение, че това е добра спогодба. Дори изпитвах облекчение, че нещата са се развили по този начин. Затова пък се страхувах, че дон Хуан ще остане разочарован.
— Това се казва сполучлив ход — отбеляза той със смях, когато разбра за станалото. — Ти си бил искрен; наистина си имал намерение да изразиш гласно желанието си. Да бъдеш искрен е всичко, което се изискваше от теб. По принцип не беше необходимо да отстраняваш пратеника. Ти имаше нужда просто да го заставиш да ти предложи вариант, който да е удобен за теб. Сигурен съм, че той вече няма да ти се меси.
Дон Хуан се оказа прав. Продължих заниманията си по сънуване без никакво вмешателство от страна на пратеника. Забележителната последица от това беше появата на сънища, в които стаята ми изглеждаше така, както в ежедневието, само че с една разлика: в тези сънища тя винаги беше толкова наклонена и разкривена, че приличаше на огромна кубистична картина; нормалните прави ъгли на стените, тавана и пода, бяха заместени от остри и тъпи ъгли. В тази несъразмерна стая самият наклон, образуван от тях, беше средство, което служеше да изтъкне по-ясно някой безсмислен, излишен, но реален детайл: например, разни жилки на паркета, потъмнели от времето участъци от стените, петна по тавана или зацапани отпечатъци от пръсти по края на вратата.
В тези сънища аз неминуемо се изгубвах в океана на подробностите, подчертани от наклона. Детайлите в моята стая бяха толкова изобилни и ме привличаха така силно, че бивах принуден да се потапям в тях незабавно.
При първа възможност отидох при дон Хуан, за да се посъветвам с него във връзка с това положение на нещата.
— Не мога да преодолея стаята си — казах аз, след като вече му бях описал подробно как се развиваха заниманията ми по сънуване.
— Какво те кара да мислиш, че трябва да я преодолееш? — попита той с широка усмивка.
— Чувствам, че трябва да се движа извън моята стая, дон Хуан.
— Но ти се движиш извън нея. Може би е нужно да си зададеш въпроса дали не си се оплел пак в тълкуванията си. Според теб какво означава движението в този случай?
Казах му, че сънят, в който бях излязъл от стаята си и отишъл на улицата, така ме преследваше, че изпитвах истинска необходимост отново да направя това.
— Но ти правиш по-значителни неща — възрази дон Хуан. — Ти пътуваш до невероятни области. Какво друго ти трябва?