Невестата от Шербрук
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Невестата от Шербрук». Краткое содержание книги:
София си играе с всеки мъж, докато не среща Райдър. Наистина ли тя е страхотната съблазнителка на острова? Една ужасяваща тайна чака…
— Съгласна съм, Милдрид. Това е ужасно, всичко. Обаче Дъглас не е виновен. Това са Тони и това момиче тук. Тони взе Мелисанда и остави на Дъглас тази, тази…
— Майко — каза Дъглас, навеждайки се напред с мъртвешко спокойствие. — Трябва да мериш думите си. Аз съм господарят тук и аз ще решавам какво да бъде или да не бъде.
— О — каза Синджън, ухилвайки се на брат си, — това е въпросът, нали?
Дъглас се предаде. Не можеше да контролира никой, даже петнайсетгодишната си сестра.
Вдовстващата дама продължи след минута с малко по-умерен тон:
— Лейди Мелисанда, бихте ли искали още малко ябълков сладкиш? Много е вкусен, едни от специалитетите на готвача.
Мелисанда поклати глава и попита ниско мъжа си:
— Коя е тази Жулиета?
— О, моя любов, Жулиета е втора по красота след теб. Но втора, кълна се.
— Бих желала да се запозная с нея — каза Мелисанда. — Изглежда, е очарователна.
О, Господи, мислеше си Дъглас, точно това му липсваше, два изящни диаманта да блестят в къщата му, които могат да вцепенят всеки мъж в околността от страст, да сковат мозъка му и да объркат речта му.
— Добре — каза леля Милдрид. — Няма начин да се предотврати пристигането и, освен, ако разбойници не я откраднат.
— Това е възможно — каза Тони, ухилвайки се на Дъглас, който гледаше Александра. — Какво ще кажеш, Тайсън? Много си тих. Би ли желал да ухажваш тази Жулиета?
— О, не — каза Синджън. — Тайсън е влюбен в Мелинда-Беатрис, но скоро ще му мине. — След това Синджън започна да имитира движенията на молещ се.
Тайсън изглеждаше готов да издърпа ушите на сестра си. Въздържа се и каза сериозно като съдия, произнасящ смъртно наказание:
— Скоро се връщам в Оксфорд, за да завърша богословското си учение. Тази Жулиета наистина изглежда очарователна, но не мога да остана. Съжалявам, Тони.
Това прекрати всякакви разговори. Дъглас погледна Александра.
Той видя, че тя се беше отдръпнала ефикасно. Беше се затворила в себе си. О, все още седеше на стола си, но искрата в нея беше угаснала. Изглеждаше бледа, студена и потисната.
Дъглас не можеше да понесе това. Хвърли салфетката си в чинията и блъсна назад стола си.
— Александра, ще ме придружиш ли до библиотеката?
Дъглас си беше научил урока. Вместо просто да излезе от столовата, предполагайки, че тя веднага ще го последва, той застана зад стола й чакайки. Тя погледна нагоре към него и въздъхна. Без повече сцени, помисли. Холис и двамата лакеи затаиха дъх, очаквайки да видят какъв скандал ще последва.
— Разбира се, господарю — каза тя и позволи на Хари да дръпне стола й. Даже постави ръката си върху протегнатата ръка на Дъглас…
— Извинете ни — каза Дъглас. — Моля, Тони, продължавай да поддържаш разговора. И недей повече да ме разкъсваш на парчета.
— Ще разкажа анекдот от нашата бурна младост — каза Тони, поглеждайки Александра.
— О, да — каза Синджън. — Спомням си, че Дъглас и Райдър бяха много разпилени.
Точно когато Дъглас и Александра излизаха от столовата, вдовстващата графиня каза с пронизваш глас:
— Горкият Дъглас. Ти си лошо момче, Тони, да го натовариш с подобна като нея и да запазиш това красиво бижу за себе си.
Мелисанда каза, за учудване на Дъглас:
— Александра е моя сестра, мадам. Моля ви да не говорите лошо за нея.
— Хм — каза вдовстващата графиня.
— Добре направи, скъпа — каза Тони на съвършено красивото малко ухо на жена си.
— Да — каза Мелисанда. — Предполагах, че ще одобриш.
— Ти напредваш — каза той бавно. — Може би един ден ще ти стане навик.
Александра вървеше до Дъглас през салона, поглеждайки небрежно с периферното си зрение мястото, където безславно беше спъната и възседната от Синджън на мраморния под.
Тя се чувстваше разсъблечена, беззащитна и напълно сама. Чувстваше се победена. За нея беше облекчение да бъде далеч от всички тези ужасни хора, но сега беше с Дъглас, единствения човек на света, който можеше наистина да я унищожи.
Дъглас я заведе в библиотеката, затвори и заключи вратата. Този път той й предложи ключа.
— За да се спася от възможно ново нападение. Но ти не би могла да вдигнеш креслото. Колкото до онази туфа, не се лъжи от това, че не е обемиста. Тежи повече от теб.
Тя поклати глава, отдръпна се бързо от него и застана зад един диван, една тъмнокафява кожена вещ, която много му харесваше.
Той би искал тя да каже нещо. Хвърли ключа на бюрото.
Той пое дълбоко въздух и насочи към нея погледа си на майор.
— Добре, Александра, дошло е време да си изясним някои неща.
Тя го погледна, а лицето и не издаваше нищо от това, което мислеше или чувстваше. Той се намръщи.