Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— Няма никакво друго разрешение — каза Райдър. — Мислих много, но полза — никаква. Спорих със самия себе си. Размишлявах, а това е нещо, което истински мразя. Сам на себе си привеждах всякакви доводи, които да ме убедят, че това е върхът на глупостта, бездната на идиотството, но нищо не помогна. Е, в такъв случай, ще трябва да се оженя за теб.
Тя се облещи.
— Ти си луд.
— Да. Но все пак ще го направя. Май нямам избор. Ще се оженя за теб. Двамата с Джеръми ще се качите на един кораб, който рано сутринта ще отплава за Англия. Тази вечер ще се венчаем. Като стигнете в Англия, с Джеръми ще отидете при семейството ми в Нортклиф Хол. Те ще се грижат за вас, докато не се прибера.
— Правиш това, защото се страхуваш, че съм бременна от теб ли?
— Не. Утре Шърман Коул ще огледа тялото на вуйчо ти. После ще те арестува. Дори е предложил пари на Томас, ако свидетелства срещу теб. Така че, омъжваш се за мен и докато Коул потрива тлъстите си ръчички и се радва на представата за твоята пълна зависимост от него, двамата с Джеръми отдавна ще сте отплавали. Не, нищо не казвай. Трябва да напуснеш Ямайка. А, искаш ли да знаеш какво получаваш с брака си? Няма да получиш титла, защото, както знаеш, не съм първороден син. Обаче, предполагам, че дори и за теб съм достатъчно богат. По дяволите, сега имам и Кимбърли Хол, така че мога да твърдя, че съм в състояние да ти осигуря каквото душа ти поиска.
— Отлично. Добре тогава, душата ми иска аз да съм настойник на Джеръми и аз да съм човекът, който да се погрижи брат ми да получи достойно за джентълмен образование.
— Недей така. Нямаме време за игрички. Ще се оженим. Точка по въпроса. Тихо. Не се шегувам за намеренията на Коул.
Тя скочи на крака.
— Не мога да повярвам. Сигурен ли си? Но… — Тя го загледа, вече смълчана. После се обърна, вдигна полите си и затича по плажа.
— Софи! Върни се! Краката ти!
Тя затича още по-бързо. Глупакът му с глупак, притесняваше се за краката й! Той затича след нея. Райдър бе по-силен, краката му — по-дълги и не носеше фусти, които да го спъват. Бързо я настигна. Улови я за ръката и я обърна към себе си. Притегли я и силно я целуна.
Тя се бореше, дърпаше се, въртеше се, но той не я пусна дори и след като откъсна устни от нейните.
— Нима предпочиташ палача пред брака с мен?
Тя поклати глава.
— О, но преди палача е ред на Шърман Коул. Несъмнено той ще те изнасили. Хубавичко ще те олигави.
— Няма нужда от повече приказки.
— Добре. Вече започвах да губя търпение.
— Това е абсурдно, Райдър. Аз съм съвсем обикновено момиче. Съвсем просто. Нямам никакви тайни, нищо, което би те заинтересувало. Не съм глупава, защото съм чела много, макар че джентълмените смятат това за доста глупаво за една жена, може би дори вредно за нейния мозък. Повярвай ми, аз съм едно нищо, просто едно момиче от забутаните колонии, което няма никакви претенции. Защо се чувстваш задължен? Нямаш никаква вина за това, че вуйчо ми е мъртъв.
— Млъкни. — Той отново я целуна, но тя неистово се бореше, а Райдър не искаше да рискува да нарани ребрата й. Той се задоволи с прегръдката. Почувства топлината на тялото й, почувства развълнуваните й гърди и за момент притвори очи от удоволствие.
— Забрави ли колко голяма е антипатията ти към мен, Райдър? Смяташ ме за ужасна жена. Презираш ме заради това, което мислиш, че съм. Защо правиш всичко това?
Той се загледа над рамото й в назъбените черни скали, които стърчаха от водата.
— Длъжен съм. Наречи го чест. Наречи го пристъп на гузна съвест. Самюъл каза, че съм те погубил. Може би носиш моето дете. Е, като добавка към съсипията ти и вероятното бебе, трябва да отърва и вратлето ти от бесилото. Хайде, ела. И двамата имаме много работа.
Тя тръгна редом с него. Гледаше пред себе си с празен поглед. Не вярваше, че животът й може да се промени така драстично, и то за толкова кратко време.
Вдигна очи към профила му — чист, изваян и силен. Той щеше да е нейният съпруг.
Побиха я тръпки.
11.
Викарият, мистър Джейкъб Медърз, бе съсухрен човечец с кичур бяла коса, щръкнал като петльов гребен. Той естествено знаеше всички клюки, но за негова чест не допринасяше за тях. Честно казано, беше повече слушател, особено ако имаше чаша пунш в ръка. Слушаше, изслушваше, а носле се стараеше да забрави по-голяма част от чутото.
Повече от двадесет години беше близък приятел на Самюъл Грейсън и с радост прие поканата му за вечеря. А после, когато, разбра какво трябва да направи, попримигна, но Самюъл му се усмихна и кимна насърчително. Е, щом Самюъл смяташе нещо за правилно, значи Джейкъб щеше да го направи — щеше да бракосъчетае тия двама неравнопоставени влюбени.