Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Няколко дни наред тя най-настоятелно ме подканяше да й се доверя, но аз й отговарях, че ми е невъзможно да разкрия тайната си на когото и да било. Това още повече усилваше любопитството й. Тя ме уверяваше, че са й били доверявани най-големи тайни от такова естество, че работата й налага дискретност, защото самата тя много би пострадала, ако разкриеше подобна тайна.
Тя ме попита дали някога съм я чула да бъбри за чужди работи и какво основание имам да се опасявам, че ще раздрънка тайната ми. Рече ми, че ако кажа на нея какво ме мъчи, все едно, че на никого не съм го казала; тя ще мълчи като гроб; пък и не вярва моят случай да е толкова необикновен, та да не може да ме избави от затруднение. Ако не й разкрия тайната си, тя не може да ми помогне, което иначе с удоволствие би направила. Тя бе така дяволски красноречива и говореше така убедително, че просто нищо не можеше да се укрие от нея.
И така, аз реших да й открия сърцето си. Разправих й за женитбата си в Ланкашир и как и двамата сме останали излъгани; как сме се събрали и отново сме се разделили; как мъжът ми ме е освободил от всякакви задължения и ми е дал пълна е свобода да се оженя пак, като е обещал, че никога няма да предявява права над мен, няма да ме безпокои, нито да ме издаде. Казах й, че се считам свободна, но че страшно ме плаши мисълта какво може да последва, ако се омъжа повторно и после се разбере, че съм вече женена.
След това й споменах за привлекателното предложение, което ми беше направено, и й показах нежните писма, с които моят приятел ме викаше да отида при него, като зачеркнах името му и редовете, където се говореше за самоубийството на жена му, и само казах, че тя е умряла.
Тя почна да се смее на колебанията ми да се оженя и ми каза, че моят брак не е никакъв брак, а просто двойна измама, и щом сме се разделили по взаимно съгласие, бракът е разтрогнат и нито за мен, нито за него съществува някакво задължение. Доводите се лееха от устата й и накратко казано, тя успя да разсее колебанията ми, за което впрочем помогна и собственото ми желание.
Но тогава дойдохме до главната трудност — детето. Според нея то трябваше да бъде отстранено, и то така, че никой никога да не може да го открие. Знаех, че не бих могла да се оженя, ако не скрия детето, защото по възрастта му приятелят ми щеше да разбере, че то не само е родено, но е и заченато, след като бях говорила с него, и това би развалило цялата работа.
Сърцето ми се късаше, като си помислех да се разделя завинаги с детето си, тъй като то може би щеше да бъде убито или уморено от глад, или лошо гледане, което е едно и също. Тази мисъл ме изпълваше с ужас. Всички жени, които се съгласяват да бъдат освободени от децата си по този път, за да не им пречат, както се казва, и за да се спази благоприличието, би трябвало да помислят, че това е само един удобен начин да ги пратят на онзи свят, тоест да ги убият, без да се излагат на опасност. За тези, които са се занимавали с деца, е съвършено ясно, че ние се раждаме безпомощни, не сме в състояние да задоволим сами нуждите си, нито дори можем да кажем от какво се нуждаем. Без чужда помощ детето загива. Но помощта, която то получава от майката или от някого другиго, трябва да се дава с любов и умение; без тях половината от новородените деца биха умрели, макар и да им се дава храна, и половината от тези, които оживеят, биха били сакати или идиоти, или без крак или ръка, или пък умствено недоразвити. За мен няма никакво съмнение, че отчасти по тези причини природата е вложила в сърцето на майката любов към децата й. Без майчината любов жените не биха могли да се посветят така всеотдайно на грижите и тревогите, които изисква отглеждането на децата.
Майчината грижа е абсолютно необходима за живота на децата и да ги лишиш от нея, значи да ги убиеш. Да повериш детето си на хора, които нямат у себе си естествената обич към това дете, значи да го лишиш от грижа и любов и дори понякога от живот; това е равносилно на умишлено убийство и няма значение дали детето ще умре, или ще живее.
Такива мисли се въртяха в главата ми и аз виждах бъдещето на детето си в най-черни и страшни краски. Понеже бях станала съвсем откровена с хазайката си (наричах я вече майка), споделих с нея мрачните си мисли и й казах, че живея непрекъснато в ужасен тормоз. Този път тя се показа по-несигурна. Но тъй като беше толкова обръгнала на подобни неща и никакви религиозни съображения и морални преценки не й правеха впечатление, тя не се трогваше също и от проявите на майчина любов. Запита ме дали не е била внимателна и нежна към мен като към собствено дете. Казах й, че действително е много нежна и мила с мен.