Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Най-дребните прояви на доброта се запомнят най-много, осъзна Хлое. Жан-Жул никога няма да обръща внимание на неприятния характер на баронеса Дюфон, защото в онзи момент тя се е издигнала до най-доброто в себе си и му е показала, че в душата си не е лоша.
— Благодаря ти, че го сподели с мен, Жан-Жул. Винаги ще го помня.
Жан-Жул кимна лекичко, някак смутен от разкритието си. После бързо се извини и се отдалечи, за да потърси братята си.
Същия ден на вечеря Хлое забеляза, че корабчето все още се мъдри весело върху високата прическа на баронеса Дюфон. Джон седеше начело на масата, а красивото му лице бе помрачено от сърдито изражение.
Не остана особено изненадана от този резултат. Горкичкият Джон. Просто бе с прекалено добро сърце. Половината от гостите се размотаваха наоколо, накипрени поне с една от личните му вещи.
Адриан Сендреак, седнал точно до нея, използва тази възможност да се приближи още повече и да я попита за риболова в едни поток, който случайно открил в северната част на имението.
В банкетната зала бе толкова шумно, че й се наложи да се наведе още повече към ухото му, за да успее да му отговори и да бъде чута.
Когато спря да говори, тя вдигна поглед и слисано откри, че две зелени очи, присвити и опасни, се забиваха като свредел в нея от другия край на масата.
Джон явно не харесваше интимното й държание с всички братя Сендреак. Много добре.
Просто за да го ядоса още повече, Хлое му се усмихна лъчезарно от своя край на масата и лекичко помаха с пръсти.
Той я гледаше с каменно изражение.
Хлое моментално се обърна наляво, за да заговори човека до себе си.
За нещастие това пък бе друг Сендреак.
Жан-Пол, разположен от другата й страна, започна да я забавлява с комичен анекдот за някакъв пекар и един циганин. Историята я заинтригува, а когато най-сетне той стигна до финала, Адриан го изпревари с поантата на целия виц, което моментално предизвика гневното избухване на по-възрастния брат. Хлое прихна да се смее, развеселена от избухливостта им. Бяха толкова забавни…
Студени тръпки пробягаха по гърба й, Хлое вдигна очи към Джон.
На долната челюст на мъжа й беше затрепкало едно мускулче.
Bien! Хлое отпи глътка от виното си, неизразимо щастлива поради напредъка, постигнат от този развратник. Подобно каменно изражение със сигурност означаваше, че я ревнува. А ревността бе ключът към другите чувства.
Тя реши да поокуражи още малко братята Сендреак. Като се престори, че ги намира за ужасно забавни. Джон очевидно изпитваше нежни чувства към нея.
В другия край на масата Джон обмисляше варианта да стане и нежно да извие хубавото й вратле.
Какво иска да постигне, като подкокоросва така онези луди палета? Не разбира ли какво прави? И без това те вече я наобикалят като пчели уханно цвете. И седмината. Трябваше да ги наблюдава непрестанно, за да е сигурен, че някой от тях няма да я метне на рамо и да я отнесе в някое ъгълче.
Явно се налагаше да проведе още един сериозен разговор с женичката си. Очевидно тя не схваща колко сериозно се отнася той към условията на споразумението му.
Като вдигна чашата си, той отпи малко вино, без да я изпуска от погледа си над ръба на чашата. Вече едва се сдържаше.
Хлое почувства изпепеляващия му поглед чак от другия край на стаята.
Сепната, тя се задави с виното си и вдигна ръка към гърлото си. Може би малко преиграва с вниманието към братя Сендреак? Джон изглеждаше някак… вбесен.
Да, като че ли се бе държала като безсрамна флиртаджийка.
А сега какво да прави? Трябваше бързо да го успокои, защото точно тази вечер те смятаха да започнат с нощните бдения, за да открият Черната роза.
А Джон въобще няма да е приятна компания, ако все още ври и кипи от гняв.
Хрумна й една идея.
Като се изправи, тя се извини набързо и се отправи към другия край на масата, където се намираше Джон. Когато стигна до мястото му, виконтът се престори, че въобще не е наблюдавал всяко нейно движение и бавно и спокойно отпи глътка вино.
Отлично, Джон. Сякаш не знам, че нито за миг не отделяше поглед от мен!
Тя сложи ръка на рамото му и се наведе, за да прошепне:
— Ужасно съжалявам за корабчето ти, Джон. Може би ще успея да ти намеря друго, съвсем същото като него?
Ядът на Джон нарасна с още една стенен. Сякаш настроението ми се дължи изцяло на загубата на малкото корабче!
Символичният й жест не успя да го заблуди нито за миг. Като остави чашата си, той се обърна, за да я изгледа през рамо.
— Колко мило от твоя страна, лейди Секстън! — сухо отвърна той.
Хлое си помисли, че способността да се оттеглиш навреме е не по-малка добродетел от храбростта. Тя понечи да се върне на мястото си с надеждата, че след малко той ще се поуспокои. Но една силна ръка стисна китката й.