Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
— Сутрин стаята е много шумна — оплака се баронесата, вирнала нос. — Чувам пристигащите карети с посетители и не мога да спя!
— Извинявам се за неудобството, но нали разбирате, има толкова много гости, повечето стаи са заети. Ще ми е много трудно да ви преместя точно сега.
Баронеса Дюфон, чийто баща бе дук, сега погледна виконтесата иззад носа си с онова надменно нацупено изражение на крайно неудоволствие, което можеше да бъде усвоено единствено от каймака на френската аристокрация.
Хлое виждаше това изражение почти непрекъснато още откакто тази жена бе пристигнала в имението. И вече направо й се гадеше от него.
Въпреки че баронесата не бе точно кривогледа, както бяха казали някои от братята Сендреак, мъничките й черни очи наистина имаха склонността да се приближават към носа й, когато е недоволна. А, изглежда, през повечето време тя бе именно в това състояние. Издадените й напред горни зъби също спомагаха за интензивността на изражението, което тя бе довела до съвършенство.
Хлое просто не знаеше какво да каже. Как би могла да угоди на тази жена? Нямаше къде да я премести. И ето че бе спасена от най-неочакван герой.
Жан-Жул се появи зад гърба им и се оказа, че е дочул по-голямата част от разговора.
— Можете да се настаните в моята стая, баронесо. Тя гледа към горите на изток и е много приятна.
В жената настъпи изненадваща промяна. Лицето й придоби почти благо изражение. Тя кимна доволно и запърха с ветрилото си.
— Merci, граф Сендреак. Вие сте истински джентълмен!
Хлое бе доста изненадана от жеста на Жан-Жул, но не и шокирана. Дори още преди да пристигне тази дама, той все я защитаваше. Беше доста озадачаващо.
— Ще съобщя на Калоуей, че стаите ви трябва да бъдат разменени — и тя се усмихна окуражително на жената.
— Благодаря ви, виконтеса Секстън — баронесата се извърна да си върви и се плъзна към френския прозорец. Хлое можеше да се закълне, че вижда как малкото корабче вдига котва и потегля през вълните на прическата й.
Джон, който се намираше навън, забеляза един Сендреак близо до жена си и реши да се върне в стаята. Докато влизаше в къщата, той се размина с баронеса Дюфон и погледът му случайно попадна върху корабчето, което преплава покрай носа му. Той се намръщи разсеяно на странната прическа и продължи.
Две крачки по-късно се закова на мястото си.
Бавно се извърна, подпрял ръце на кръста си, и изгледа ядно декорацията на прическата й.
— Моят макет! — измърмори той под носа си.
В изумрудените му очи пламна негодувание. Джон моментално промени курса си и последва кулата от коса навън. Бе решен да преследва този кораб!
Хлое видя как Джон се запъти след жената с буреносно изражение. Ръката й притисна устните, за да заглуши смеха й. Ни най-малко не се съмняваше, че корабчето все още ще се мъдри на главата на баронесата, когато я види на вечеря. Джон неминуемо ще бъде удостоен с прословутия поглед а ла Дюфон.
— Тази прическа е наистина много оригинална — Жан-Жул се обади до нея, а на устните му играеше закачлива усмивка.
Хлое му се усмихна широко.
— Изглежда, вие сте неин пръв закрилник, Жул.
— Така ли?
Хлое поклати глава.
— Може ли да ви попитам нещо?
Той повдигна вежди и точно в този момент тя сякаш зърна мъжа, в който щеше да се превърне след десетина години.
— Да не би да изпитвате към нея нещо като tendresse, Жан-Жул?
Той неопределено сви рамене.
— Една нощ, когато бяхме в затвора, тя бе мила с мен.
Хлое повдигна вежди многозначително.
— Non, не в този смисъл.
— Какво се случи тогава?
— Бях много зле. Разболях се от някаква треска. Една нощ, най-тежката нощ… — по скулите му изби тъмна червенина, издаваща колебанието му, дали да продължи да разказа за това прекалено лично изживяване.
— Да? — подкани го Хлое.
Той си пое дълбоко дъх.
— Тя държеше главата ми в скута си и постави ръка на челото ми. После ми каза, че съм прекалено храбър, за да умра по този начин в един мръсен затвор, който вони на зло.
Златистите му очи се загледаха в някаква птичка, която подскачаше отвън на моравата.
— В онази нощ треската отслабна. Спомням си, в един момент изпитах огромна радост, че ще живея. После дойдоха няколко войници, за да отведат следващата група към гилотината и видях всичко в друга светлина. Но през онази нощ тя бе мила с мен.
Хлое наблюдаваше как графът се бори с чувствата си. Мислеше си колко впечатлителен е този младеж, чувствителен и с добро сърце.
Една нощ една осъдена жена е открила у себе си достатъчно доброта, за да се държи мило с този младеж, застанал на прага на смъртта. И го е дарила с майчинска ласка.