Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Братята знаеха, че са обект на подозрение, и това ги караше да се чувстват едновременно и объркани, и горди. Очевидно младежите се мислеха за много храбри и дръзки, за да родят подозренията, че някой от тях е тайнственият герой.
Но всичко това ни най-малко не пречеше на седмината да се забъркват в какви ли не каши час по час.
Освен че преследваха всички жени в имението, братята имаха странното свойство да причиняват страхотни бъркотии навсякъде, където се появят. Помощник-готвачката бе казала на Хлое, че един от братята отишъл в килера, за да търси нещо за похапване и за нула време успял да събори от стените половината от рафтовете. След това на прислугата им бе отнело половин ден да разчистят пораженията. А главният готвач Лафен се бе оттеглил от полесражението и бе отказал да приготви вечерята, тъй като нервите му не издържали.
И той не бе единственият.
Камериерките категорично бяха отказали да влизат в която и да е от стаите на братя Сендреак, тъй като се страхували някой от буйните младежи да не ги притисне в ъгъла. Тогава Джон се видя принуден да поговори за това с момчетата, но се чувстваше ужасно неудобно да играе тази роля.
Лорд Секс да изнася пред младежите лекции на тема благоприлично поведение — това се оказа горе-долу толкова резултатно, колкото и един изпечен разбойник да чете конско на някой дребен джебчия относно неблагопристойността на кражбата като занаят.
В края на краищата Джон просто ги заплаши с телесни повреди. Това братята разбраха. И прехвърлиха вниманието си само върху гостите от нежния пол — това не бе кой знае какво постижение, но така поне имаха чисти чаршафи в спалните си.
Главният градинар докладва, че трима от ония чернокоси френски дяволи са полудували в градината, при което са прекатурили няколко декоративни урни и една статуя на ангел, която веднага се счупила на две, а главата й се търкулнала от раменете и се отъркаляла точно до краката на внушителната маркиза Лакламп.
Когато маркизата видяла как към нея се търкаля отрязана глава, моментално припаднала върху горкичкия дребничък маркиз Лакламп и той сега беше прикован към леглото си с натъртен гръбнак.
Междувременно дрехите на Джон изчезваха от гардероба му със завидна бързина.
— Не се ли радваш, че се ожени за мен, Джон? — изпробва чувството му за хумор Хлое. — Виж само какви чудесии щеше да изпуснеш, ако не го бе сторил.
Джон се разсмя и я прегърна.
— Пак щях да се намирам тук. Просто нямаше да се очаква от мен да се справям с бъркотията.
Лицето на Хлое засия.
— Не бях се сетила за това.
Той подръпна една къдрица от косата й.
— Е, разбира се, можем просто да изчезнем в нашата спалня, както правят останалите членове на семейството, и да оставим лудостта да си вилнее, докато ние…
Хлое въздъхна отчаяно.
— Не можем, Джон.
— Защо не? — попита той с многозначителна интонация.
— Нали знаеш как се унасяш в работата си, лорд Секстън — тя кръстоса ръце върху гърдите си и игриво затропа с краче.
— А, да, всичките онези въздишки и стенания и страстни викове, които аз издавам — той я погледна с искрящи очи, като устните му лекичко се разтегнаха в развеселена усмивка.
— Сега пък за какво се смееш? — Хлое поклати пръст срещу него.
— Смея се, защото виждам как баронеса Дюфон се е запътила насам, за да се оплаква за нещо, а пък аз смятам да изчезна.
— О, не! Не и тя! Джон, да не си посмял да ме оставиш сама да се разправям с… Върни се веднага!
Но Джон вече бе излязъл през вратата.
— Ще ми плати за това по-късно — закани се Хлое под носа си.
— Виконтесо! — повика я пискливият носов глас.
Хлое заскърца със зъби, пое си дълбоко дъх и се насили да се усмихне приветливо.
— Да, баронесо Дюфон?
Тази изнервяща жена се придържаше неотклонно към старите дворцови моди от времето на нейния крал, Луи XVI. Напудрената й коса бе изтеглена нагоре в прическа, висока почти колкото самата нея. На върха на тази извисяваща се грамада се мъдреше малък макет на кораб, чиито платна сега се издуваха от лекия ветрец, повяващ от отворените врати.
— Има проблем със стаята ми.
— Наистина съжалявам. За какво става дума? — Хлое се вгледа по-отблизо в корабчето и видя, че това е един макет, който Морис бе подарил на Джон. Съвсем доскоро той се намираше в старата му спалня на бюрото му. Макетът му бе особено любим. О, божичко!
Тя се замисли. Може би Джон няма да го познае?