Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Хлое извика в екстаз.
— Винаги съм смятал, че трябва да давам от себе си не по-малко, отколкото получавам, мадам.
Кадифеният му глас сега звучеше като сластно ръмжене.
— И затова ти, моя прекрасна съпруго, ще получиш нещо много, много… хубаво.
С това кратко предупреждение коленете му се повдигнаха, като я принудиха да се наведе напред и надолу към него. Той навлезе дори още по-дълбоко в нея.
— Mon Dieu! — възкликна Хлое, подпряла длани на гърдите му.
Когато Хлое заговореше на френски, Джон знаеше, че е тръгнал по правилния път, за да я влуди до крайност. И сега не й даде време да привикне към новото усещане, а направо я дари и с още едно.
Със свити колене, той се изправи до седнало положение, като се подпираше с ръце на възглавниците зад себе си. После постави краката й от двете си страни и силните му ръце се сключиха около нея в здрава прегръдка.
— Мer…
Устните му се впиха в нейните в дълбока пламенна целувка, а езикът му се промуши навътре, докато той нахлуваше отново, и отново в тялото й.
Хлое простена, запленена от парещите му устни. Той отново се завъртя под нея.
Докато я целуваше дълбоко и страстно, той я притегли силно към себе си, и отново се плъзна навътре. Усещанията, които създаваше в нея, бяха толкова неустоими, че Хлое сграбчи раменете му и заби пръсти в гладката му кожа. И започна направо да скимти в прегръдката му.
Джон продължаваше да се движи в нея.
Тя извика от удоволствие при това неописуемо преживяване.
Изведнъж Хлое осъзна в каква опасност се намира, Джон бе прекалено съсредоточен — ами ако тя изгуби контрол? Това трябва да спре! Тя се оттласна от раменете му, уплашена, че той може и да я накара да изгуби власт над себе си.
Опита да се отдръпне от него, но Джон не я пускаше.
Вместо това той я притисна още по-силно, ръцете му я сграбчиха още по-здраво и той продължи да се движи в тялото й.
Ноктите й се забиваха в гърба му, а дъхът й излизаше на пресекулки. А Хлое дори не съзнаваше, че му причинява болка.
— Да… — сластно мъркаше Джон току до устните й. — О, да…
Той нахлуваше на тласъци в нея, като отказваше да я пусне от прегръдката си или да освободи устните й.
Тя започна да вика на френски.
— Джон! — задъхваше се тя. — C’est coup de maitre!
Устните на Джон се разтегнаха тайничко в усмивка, докато продължаваше да я опожарява в страстта й. Хлое току-що му бе казала на френски, че й е нанесъл майсторски удар.
— Мм-хмм — съгласи се той с готовност, като продължи да прониква дълбоко в тялото й.
— Fin! Fin! — молеше се тя, за да го накара да сложи край на това сладостно мъчение.
— Но аз тъкмо започвам, любов моя — изръмжа той. Като хвана глезена й, той повдигна крака й върху сгъвката на ръката си.
Хлое бе шокирана.
— Но… но какво правиш?
— Ето това!
Той отново се плъзна дълбоко в нея и това енергично движение, особено в странната им поза, моментално и донесе конвулсиите на облекчението.
— Ооо…
Още преди да затихнат тръпките й, той се претърколи заедно с нея по леглото и спря така, че тя се озова точно под него.
Хлое го гледаше зашеметено, а косата й бе залепнала по потното й чело, сякаш някой я бе прекарал през въртящи се воденични колела.
Джон приклещи двете й китки към леглото и така я прикова неподвижно под себе си.
Надигна се над нея и се поспря за миг, за да я погледне в очите. Златните му коси увиснаха напред и я погъделичка предизвикателно по връхчетата на гърдите.
Без да продума, Хлое го наблюдаваше със затаен дъх.
Тогава Джон бавно се впусна напред в росната й топлина. Движенията му станаха бавни и премерени, сякаш той разполагаше с всичкото време на този свят, за да я отведе в рая.
— О, Джон… моля те… моля те…!
Горещият му сладостен дъх повя до устните й. Мънички капчици пот оросиха челото му. Той наведе лице към нея така, че устните му почти, но не съвсем, докоснаха нейните, за да прошепнат като едва доловимо дихание:
— Tant mieux.
Много по-добре.
Той улови розовото връхче на гръдта й и започна да го смуче, като не преставаше да се движи плавно и равномерно в нея. Темпото, което бе наложил, само я разпали още повече. Той я водеше все по-напред в забързващия се танц.
Верижката около врата му се плъзна напред, а мъничкото морковче затанцува върху гърдите й. Когато вдигна глава, той остави морковчето да се плъзне по всяко от настръхналите зърна на гърдите й.
Златото бе като нажежено от допира с кожата му и сякаш прогоряваше следи по тялото й. Ето личния печат на Джон.