Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Нали той именно бе ядосаният заради държанието й с братята Сендреак! Нима тя толкова ги желае? Много зле. Той въобще няма да й го позволи! И явно вече трябва да й даде да разбере това съвсем недвусмислено.
Няма да има други мъже.
Тя бе негова.
Точка!
Когато се събуди, Хлое наистина се почувства по-добре.
Възвърнала обичайното си жизнерадостно настроение от ободрителния сън, сега тя кипеше от нетърпение да тръгнат по следите на Черната роза, а не й липсваха сили, ако се наложи, дори и да удари съпруга си по главата.
Всъщност, оказа се, че Хлое трябва да го събужда, а не той нея. Тя задърпа завивката, докато най-сетне Джон се изтърколи от леглото, увит като пашкул в оплетените чаршафи.
И тупна като камък на земята.
— Оу! По дяволите, Хлое! — той разтри главата си и си помисли, че ако получи още един удар от нея, ще може да се кандидатира за поста селски идиот.
— Ставай, Джон. Трябва да тръгваме, ако искаме да имаме някакви шансове да го заловим.
— Не си мисли, че той е там долу и ни чака, Хлое — измърмори той. — Ще ни се наложи да се скрием и да дебнем за появяването му. А има голяма вероятност и въобще да не се появи тази… Какво си облякла, за бога?!
— Харесва ли ти? — Хлое се завъртя, за да я огледа по-добре. Носеше черни кожени панталони. Които бяха плътно прилепнали по закръгленото й задниче.
— Откъде намери това? — попита тихо той, стиснал зъби.
— Братята Сендреак ми помогнаха. Те…
— Казала си на Сендреак — гласът му бе нисък и някак безизразен. — Не на друг, а на главните заподозрени.
— О, не за това — тя нетърпеливо махна с ръка. — Просто им казах, че ми трябват чифт панталони.
Джон затвори очи и поклати глава. Хлое прехапа устни.
— Всички ми предлагаха собствените си панталони, но бяха прекалено големи и…
Очите на Джон моментално се отвориха.
— Пробвала си панталоните им?
— Ами…
Мускулчето на челюстта му отново затрепка.
— Само един чифт — добави тя успокоително. — Но тъй като ми бяха прекалено големи, братята откриха тези… някъде.
На тавана, ако трябва да сме точни.
— Струва ми се, че са принадлежали на прачичо ми Хари. Пъкления Хари. Наричали го така, защото имал ужасен нрав! Мисля, че се е дължало на ниския му ръст. Цялото му недоволство е било събрано на прекалено малко място и…
Джон стисна горната част на носа си.
— Хлое.
— Какво? — тя сложи ръце на кръста си и се намръщи.
— Просто се погрижи да си вземеш и голямо наметало.
— Заради нощния хлад?
— Не. За да прикриеш нелепото си облекло.
— О, това ли било? Знаеш ли, братята сметнаха, че е много очарователно.
Той я погледна с пламнал поглед. После се освободи от чаршафите и стана от пода чисто гол. Приближи се до нея и я притисна до стената.
Подпря длани от двете страни на главата й и умишлено я притисна. Няколко кичура от златистата му коса паднаха върху челото му, когато той наведе глава, за да се втренчи в нея с присвити пламтящи очи.
— Стои далеч от тях, когато си сама, мадам — каза той с умишлено нисък глас. — Ясен ли съм?
Тя едва успя да сдържи доволната си усмивка.
— Да, Джон.
Като обви ръце около врата му, тя се повдигна на пръсти и лекичко го целуна по устните.
Той затвори едното си око и повдигна веждата на другото. Това му придаваше особено негоднически вид.
— Говоря сериозно, Хлое.
— Разбирам. Противоречи на условията на споразумението ни.
— Това няма нищо общо с…
Но Хлое вече се бе мушнала под ръката му и бе избягала. Сега започна да хвърля към него дрехите му и го припираше да побърза.
— Имам чувството, че тази нощ той ще се появи.
Джон кипеше от гняв. Струваше му се, че не е успял да постави това морковче на мястото му, но поне така тя нямаше да се озове сама в компанията на игривите графове.
— Ммм — бе всичко, което продума в отговор, докато се намъкваше в панталоните си и ги закопчаваше над стройните си бедра.
— Просто смятам, че трябва да попиташ някого, нищо повече.
— Казах, че ще го открия.
Джон вече го повтаряше от няколко часа. Намираха се върху жребеца му и яздеха през мъгливата нощ, отправени бог знае накъде, защото Джон със сигурност не знаеше, въпреки че твърдеше противното.
По-рано същата нощ те се бяха настанили на едно местенце, удобно за наблюдение на входа на имението.
Скоро Джон се бе отегчил и ръцете му започнаха да се отплесват насам-натам. Най-вече по цялото тяло на Хлое. А един удобен плевник едва не им попречи да го видят. Черната роза!
Той изникна от мъглата, облечен, в съответствие с името си, изцяло в черно и възседнал як черен кон. Зад себе си водеше група окаяни французи в разнебитена каруца.