Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Тя се извиваше, като не спираше да стене. Ръцете й се гърчеха, но той не пускаше китките й.
Когато започна да прави същите движения като преди малко — да завърта бедрата си, докато е дълбоко в нея, Хлое направо простена: Non… Non, сякаш той я измъчваше. А май наистина бе така.
Чувствените му устни леко се извиха, докато той продължаваше с онова, което си бе наумил. Продължаваше неумолимо да се плъзга и завърта в нея. О, това направо я убиваше! Като някаква блажена смърт. Хлое прехапа устни, за да не изрече онова, което не искаше в никакъв случай да му разкрие.
— Погледни ме! — силният му глас проникна до замъгленото й съзнание. Тя отвори очи и се втренчи в лицето му. Изглеждаше невероятно див, мъжествен, прекрасен.
И той изрече само една думичка:
— Сега!
Устните му отново се впиха в нейните. Той започна да се движи в нея невероятно мощно с решителни тласъци. Ръцете му пуснаха китките й, като се плъзнаха по дланите й, и той вплете пръсти в нейните, сякаш ръцете им бяха едно цяло.
Хлое ридаеше в устните му, а неумолимите тласъци на тялото му сякаш я убиваха. Скоро тя почувства разтърсващия трепет отново, да се надига в нея. Тръпките обхванаха цялото й тяло, от главата до петите, когато за втори път достигна до шеметния връх на екстаза.
С един последен мощен тласък Джон завъртя в кръг бедрата си, сякаш за да постави удивителен знак на края на това невероятно постижение.
Тогава силно извика, достигнал до собственото си облекчение.
После се отпусна тежко върху нея, опитвайки се да уравновеси дишането си.
— Voila tout — прошепна той дрезгаво до врата й на френски.
Казваше на съпругата си, че засега е приключил. Но Хлое така и не чу последните му думи. Тя сякаш бе изгубила чувствителността си към всичко останало, отмаляла от невероятното удоволствие, с което съпругът й я бе дарил.
Джон наистина й бе дал от себе си нещо много, много хубаво.
ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА
КОРАБИ, ПРЕМИНАВАЩИ В НОЩТА
Отново дворът започна да се изпълва с карети. Градът пристигаше.
Благодарение на местоположението си близо до Брайтън, имението винаги бе представлявало любимо място за гостуване на представителите на висшето общество. Поради тази причина то обикновено привличаше повече гости, отколкото бе нормално. Като прибавим към това и факта, че престолонаследникът, принцът на Уелс, често се отбива в личната си ферма на запад от Стейн, Chacun a Son Gout оказваше и удобно местенце за почивка, когато пътниците от града решаваха да се поосвежат за няколко часа, преди да продължат нататък към Брайтън.
За щастие къщата бе разположена достатъчно далеч от главния път, така че тези случаи не бяха отегчителна рутина, а напротив, нещо като дългоочаквано събитие. Гостите, пристигащи от време на време от Лондон, оживяваха къщата между периодите на сравнително спокойствие.
Джон винаги бе смятал, че имението е с идеално разположение. Тъй като се намираше само на пет часа път с карета от Лондон, то предоставяше възможността за спокоен живот в провинцията, без да ги лишава от развлеченията, които предлага градът, и то на поносимо кратко разстояние.
А очевидно и Черната роза бе на мнение, че имението е с идеално разположение.
Без значение по какви неведоми пътища се разпространяват клюките, скоро всички разбраха, че в имението се появявали много френски аристократи, по чудо спасени от обезглавяване не от друг, а от самия прочут герой Черната роза.
Всички направо си умираха от любопитство да чуят разказите от извора. Не след дълго Chacun a Son Gout се превърна в мястото, където трябва непременно да бъдеш, за да си в крак с модата.
И ето че гостите заприиждаха.
Нахвърлиха се върху имението и върху новия му господар като скакалци върху ечемичена нива. Не мина много време, и къщата отново се пукаше по шевовете от гости, а Хлое се чудеше и маеше къде ли ще настани следващата група спасени, ако такива въобще пристигнат.
Баба й се бе оттеглила в убежището си, тоест в оранжерията, Морис се криеше някъде. Дитер вероятно бе заспал в някое забутано ъгълче, и никой не се сещаше да го събуди, а Пърси се мяркаше тук-там, мотаеше се наляво-надясно и където и да идеше, ръсеше безценни образци на остроумие и многозначителни забележки.
Графинята бе заплашила, че няма да покаже носа си навън, докато замъкът не се върне към нормалния си живот. Това бе накарало лорд Секстън да се разсмее и насмешливо да отбележи, че в тази къща никога не е било възможно нормално да се живее.
А сега, с всичките тези хора в къщата, за Джон и Хлое бе направо невъзможно да следят кой влиза и кой излиза, особено пък братя Сендреак, за които Джон все още предполагаше, че един от тях е Черната роза.