Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Дитер го спря, точно когато се разминаваха.
— Може ли две думички, Джон — направо му нареди той по обичайния си отсечен начин.
— Не може ли да почака, Дитер? Трябва да…
— Ще се разходим навън до беседката. Шнапс се нуждае от малко свеж въздух — и с това изявление той пое тържествено надолу по стълбите, като не се и съмняваше, че лорд Секстън го следва по петите.
Без да спира да си мърмори нещо под носа, Джон тръгна след него. Нямаше никаква представа за какво може да става въпрос.
Дитер премина сковано през моравата с къси отсечени стъпки и се насочи към края на гористата долчинка.
Джон въобще не бе в настроение за това. Бе уморен и мечтаеше единствено за гореща вана и горещо легло — като последният епитет би трябвало да е комплимент за невероятната способност на жена му да генерира топлина под завивките. Във всяко отношение.
В действителност той забеляза, че много се с разглезил от топлото й кадифено присъствие в леглото, сгушена до него, когато спят. Онази нощ, когато за мъничко напусна леглото им, той забеляза, че въобще не може да заспи, докато тя не се върне при него.
А вероятно в момента е в леглото.
Образът на Хлое, сънена и топла в средата на голямото им легло, очакваща го, бе достатъчен да направи Джон изключително нетърпелив.
— Дитер, би ли могъл просто да ми кажеш какво…
— Шшт! — той го погледна строго. — Шнапс се нуждае от тишина.
— За какво? — Джон бе раздразнен и объркан.
— За да свърши работата си.
Шнапс погледна Джон с обидено изражение. Дитер внимателно постави малкото кученце на земята. Джон вдигна очи към небето.
— За бога! Искам просто да…
— Шшт!
Джон кипеше от гняв. Мълчаливо.
Шнапс премина на пръсти но края на ливадата, сякаш бе направен от стъкло и е прекалено фин за подобна прозаична работа.
Джон потри очи. Всъщност, като се замисли колко ядосано се бе отдалечила Хлое, бе доста съмнително, че сега го чака в леглото.
Най-сетне Шнапс приключи и изтича обратно в сигурната прегръдка на господаря си.
Лорд Секстън не пропусна да забележи паралела между тази гледка и желанието му самият той да изтича обратно в прегръдката на жена си в леглото. Мили Боже, започнал съм да мисля като куче! При това като капризно куче!
Дитер небрежно потупа главичката на любимеца си.
— Знаеш ли как да угодиш на една жена?
Отначало Джон не бе сигурен дали Дитер говори на него, или на кучето. Но когато баварецът го прониза с нетрепващия си поглед, Джон разбра, че очевидно говори на него.
Дали знае как да угоди на една жена! Та къде е бил този човек през последните тринадесет години? А, да, спял е.
— Все някак — отвърна той саркастично. Дори не искаше да гадае накъде води този въпрос.
— Те са толкова деликатни същества. Трябва винаги да се отнасят с тях романтично.
— Ммм — тонът на Джон бе съвсем неопределен. А и представата, как Дитер се отнася с някого романтично, бе прекалено трудна за смилане на празен стомах.
— Забелязах, че искаш жена ти да ти обръща повече внимание.
Джон се сепна.
— Какво?
Дитер не обърна внимание на невярващото му изражение, а невъзмутимо продължи.
— Налага се да угаждаш на прищевките й, а?
О, това бе прекалено. Дитер го съветваше как да се държи с жените! Първо, Пърси, а сега и този. Сигурно е нещо заразно.
Дитер се намръщи, когато Джон изсумтя презрително.
— Веднъж в моето село имаше един човек…
Не, не и още една от селските му истории! Джон изпъшка.
— Той угаждаше на много жени, но не можеше да угоди на една жена.
Джон го погледна, присвил очи.
— Завързахме го за плевника за две години.
— Това ли е всичко, Дитер?
— Да. Помни, Джон — ухажвай я!
Лорд Секстън вече се бе отправил към къщата. И въобще не смяташе да я ухажва. Онова, което си бе наумил, не можеше да се нарече точно ухажване.
Все пак Джон Секстън не бе наречен от всички Лорд Ухажване.
Хлое се загърна с халата си и надникна в гардероба, за да потърси нещо нормално за обличане.
Екипът, който бе носила по време на ездата им тази нощ, бе хвърлен небрежно на един стол. И нямаше да й трябва поне няколко дни. По дяволите!
След като Черната роза тази нощ бе довел поредната пратка до прага им, съвсем логично бе да не предприема никакви действия поне още няколко дни.
Тя сви устни. Ако Джон не беше толкова твърдоглав и бе попитал някого за пътя до Рандълф, можеше вече да са се срещнали с него!