Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Доведе ги току до портите на имението, после изведнъж се отдалечи от тях и изчезна зад дърветата покрай алеята.
Хлое ахна.
— Видя ли…
Но Джон вече бе на крака и действаше.
Удивително бързо и ловко той я метна пред себе си на коня и препусна в галоп, като внимаваше да се държи на разстояние от черния ездач, за да не бъде забелязан.
Следиха Черната роза два часа и най-накрая, когато той влезе в някакво селце, го изгубиха от поглед. Там мъжът се вмъкна в една крайпътна кръчма и така и не излезе.
Или поне така им се струваше.
Джон нареди на Хлое да се скрие до коня и влезе в кръчмата, за да се опита да открие нещичко. Остави й пистолета си и й каза да стреля във въздуха, ако се наложи.
Явно мисълта да остави Хлое сама за по-дълго време не му се нравеше особено, защото бързо-бързо излезе от кръчмата. Жена му доволно гризеше някакво парче пилешко месо. Той поклати глава, невярващ на очите си.
— Кръчмарят си спомни за него. Каза, че човекът разпитвал за Рандълф, някакво малко селце на запад. Сигурно някак е успял да се измъкне, без да го видим.
Джон вдигна Хлое на коня си и се качи зад нея.
— Вероятно точно в този момент той вече препуска към Рандълф.
— Знаеш ли пътя натам? — попита тя, докато му подаваше една пилешка кълка. Той се поколеба за момент, преди охотно да я захапе.
Хлое се усмихна скришом. Трябваше да вземе и допълнително одеяло.
— Ще го открия — отвърна той и обърна коня по пътя, водещ на запад.
Всичко това се бе случило преди няколко часа. Всъщност Хлое бе сигурна, че вече са минавали покрай това езеро. И то два пъти.
— Загубихме ли се? — жално попита тя.
— Не.
— Сигурен ли си? Струва ми се, че вече минахме покрай това езеро и…
— Не сме се загубили.
— Но, Джон…
— Хлое!
Тя шумно въздъхна. Знаеше, че са се загубили! Защо не иска да си признае? Мъже! Пред тях се привидя нещо, което приличаше на крайпътен хан.
— Виж, страноприемница! Защо просто не влезеш и не попиташ за посоката към…
— Не сме се загубили!
— Повтаряш го от часове. Не разбирам защо просто не попиташ някого как да стигнем дотам! Вече цяла вечност се въртим в кръг!
Джон стисна зъби.
— Мадам, ще го открия.
Раменете на Хлое увиснаха. Мъжете бяха толкова опърничави животни!
Измина още един час и зората вече се разпукваше. Пред очите им изникна същият крайпътен хан.
Хлое възкликна с отвращение.
Джон мълчеше подозрително.
— Е, вече спокойно можем да се откажем. Човекът сигурно е стигнал чак до Уелс — хапливо вметна тя.
— Ще опитаме друга нощ — и той тръгна обратно към имението. Или поне се надяваше, че пътят, който е поел, води натам.
Когато най-сетне стигнаха до входните стъпала, измръзнали и уморени от нощното пътуване през влажни гори и мъгливи долини, Хлое въобще не искаше да му говори.
И не друг, а точно Пърси се озова на входните стъпала, за да ги поздрави.
— Охо, малка сутрешна разходчица, а? — той им се усмихна весело. — Не знаех, че си падаш по ездата рано сутрин, Секстън. Но пък една прелестна невеста несъмнено може да промени мъжа към по-добро! — той размаха пищно украсения си с дантелки ръкав. — Nulla dies sine linea — нито ден без нещо свършено!
Джон дълбоко си пое дъх и се втренчи с каменно изражение в контето. И то на латински. Пърсиус, направус ще те удушаус.
— Всъщност двамата с Джон решихме да разгледаме цялата околност от Брайтън до Портсмут. И то няколко пъти — саркастично се обади Хлое, докато скачаше от коня. Въобще не изчака Джон да й помогне. — Изглежда, лорд Секстън е експерт по пейзажите.
С тези думи тя троснато влезе в къщата и остави двамата мъже навън сами.
— Олеле! — Пърси гледаше как тя влиза в преддверието. — Нещата май не вървят особено добре за теб, старче. Може би ще ми позволиш да ти дам няколко съвета? — добави услужливо той.
Джон го погледна невярващо. Не му стигаше тежката нощ, ами сега и това: Пърси му предлагаше съвети на тема, как да се справи с една жена!
— Стъпи на земята, лорд Сесил-Базил! — измърмори сухо той, преди да се отправи към входа.
— Точно така — Пърси примигна, а отрупаната му с пръстени ръка почеса тила на напудрената му глава.
И пак се усмихна едва забележимо.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ЗА ТЪМНИ ГАРДЕРОБИ И ТЪМНИ КОНЕ…
Хлое профуча през къщата и нагоре по централното стълбище точно покрай Дитер и Шнапс, които тъкмо слизаха на закуска.
Мрачният германец я изгледа как ядосано минава със замислено изражение.
Няколко секунди по-късно на хоризонта се появи и Джон, който с твърди стъпки пое по пътя, току-що изминат от жена му — нагоре по централното стълбище.