Тази нощ или никога
- Автор: Джой Дара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тази нощ или никога». Краткое содержание книги:
Но не предполага, че свободните му дни са към края си. Защото малката решителна Хлое е решила да го направи свой и само свой. Трябва само да скрои добър план, за да го стори. И огнената червенокоса красавица намира начина…
Защото какво по-хубаво от това да победиш Дон Жуан в собствената му игра.
Той я издърпа обратно до себе си, като буквално я накара да падне върху скута му.
— Джон! Всички ни гледат! — Хлое се подпря на силните му рамене.
— Да не мислиш, че ми пука от това? — той я наблюдаваше изпод натежали клепачи.
— Джон, престани! Ужасно неудобно ми е.
Другата му ръка обхвана тила й и притегли главата й към лицето си. После здраво я притисна към устните си.
Това не бе любовна целувка.
Бе съвсем собственическа. И бе предназначена за братята Сендреак.
Щом видяха домакина и домакинята така романтично прегърнати, гостите около масата започнаха да тропат по покривката и да подрънкват с чашите си в знак на весела добронамереност.
Джон рязко я пусна. Като се обърна отново към вечерята си, той недвусмислено й обърна гръб и тя си остана там, съвсем пренебрегната и объркана от поведението му.
Адриан Сендреак привлече вниманието на Морис на съседната маса и му намигна, преди да вдигне тост с чашата си и да обяви на всеослушание:
— Нещата говорят сами за себе си.
Джон направи кисела физиономия, когато всички го поздравиха с чаши.
Така ти се пада, лорд Секстън, сърдито си помисли Хлое. След като правиш такива сцени, само и само да…
Хлое се сепна. Всъщност така Джон предявява правата си над нея! Правата си на единствен притежател!
Приятно изненадана, тя погледна негодника, но той не пожела да отвърне на погледа й. Вместо това предпочете да се обърне към Замбо и да завърже с нея някакъв доста интимен разговор, от което Хлое съвсем не се почувства по-щастлива. Все пак, като се има предвид какво бе сторил току-що, тя бе склонна да му прости поредната забежка.
Досега Джон никога през живота си не се бе държал собственически с която и да е жена. Защо го стори сега? Дали това бе просто проявата на мъжкар, който маркира територията си, или зад жеста му се крие и нещо друго? Споразумението им все още бе в сила, така че защо ли Джон се чувства… заплашен? Дали въобще е така?
Тя разглеждаше замислено профила му, без да смее да се надява.
Точно в този миг графиня Замбо намигна на лорд Секстън и плъзна ветрилото си по ръката му.
Ето на, все още е само половин съпруг. Но и половин женкар. Хлое се нацупи. Явно Джон се дърпаше от юздите.
Внезапно я завладя ужасът, че все още е възможно да изгуби всичко.
На челото й изби пот. Изведнъж й стана зле и с някакво прибързано извинение тя напусна трапезарията и се отправи към стаята си.
Там набързо се съблече и се мушна между студените чаршафи на леглото. Искаше да остане сама в тъмната стая само с една свещ — тази на неспокойните й мисли.
Нямаше причина да се чувства така. Нали Джон все пак напредваше изключително бързо и…
Заля я вълна на униние.
Хлое прие като причина за това липсата на достатъчно сън наскоро — Джон все я държеше будна до малките часове на нощта, за да правят любов — и тя реши да си поспи и да види как ще се чувства. Ако и тогава все още се безпокои за него, сигурно ще й се наложи отново да го удари с нещо по главата.
Хлое въздъхна натъжено.
Макар и да го правеше за негово добро, тя се съмняваше, че лорд Секстън ще остане доволен от този метод на лечение.
Хлое вече се унасяше, когато почувства как леглото до нея леко хлътва.
— Джон? — измърмори тя сънено.
— Моли се да е той, иначе… — прегърна я. — Какво има? Нали не си болна?
В гласа му звучеше загриженост.
— Не, просто…
Той приглади една къдрица, която бе паднала върху лицето й.
— Просто какво, Хлое? — устните му се притиснаха към челото й.
— Аз… — тя го погледна в очите.
— Какво? — прошепна той. — Кажи ми какво има.
Но тя в никакъв случай не можеше да го стори.
— Аз… просто искам да поспя, Джон.
Той, изглежда, остана разочарован от отговора.
— Разбира се, Хлое. Както искаш.
Въпреки това той продължаваше да я държи в прегръдките си.
— Много съм уморена, Джон.
— Тогава спи, миличка. Ще те събудя по-късно, когато вече е време да тръгваме.
Тя кимна и зарови лице в топлите му гърди. Добре познатият горски аромат, който друг път така я утешаваше, сега по някаква причина накара очите й да се изпълнят със сълзи.
Ами ако той никога не разбере… Не! Дори не си го помисляй, Хлое!
Джон почувства влагата на очите й до гърдите си. Съвсем объркан, той погледна надолу към жената в прегръдките си и се зачуди какво ли я бе разстроило толкова.