Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
Вратата се отвори със скърцане и един закачулен гролим, с лице, цялото в белези, внимателно ги огледа.
— Ти не си дагаш — каза той обвиняващо на Сади.
— Не съм. Но между Джахарб и Агачак има една договореност и аз съм част от нея.
— Не съм чул за такова нещо.
Сади огледа внимателно неукрасената качулка на робата на гролима, недвусмислено доказателство за ниския му ранг.
— Извини ме, служителю на Торак — студено каза той, — но дали твоят началник има навика да споделя всичко със своя портиер?
Лицето на гролима потъмня и той се вгледа в евнуха.
— Покрий главата си, нийсанецо — каза той след доста дълга пауза. — Тук е свещено място.
— Разбира се. — Сади дръпна качулката на зелената си роба върху обръснатата си глава. — Ще извикаш ли някого да наглежда конете ни?
— Ще се погрижат за тях. Тези слуги ли са ти? — Гролимът погледна над раменете на Сади към останалите.
— Да, благородни жрецо.
— Да дойдат с теб. Ще ви заведа всички при Чабат.
— Извини ме, жрецо на бога Дракон, но моето съобщение е за Агачак.
— Никой не се вижда с Агачак преди да се срещне с Чабат. Вземи слугите си и ме последвай.
Всички слязоха от конете и влязоха през мрачните врати в един осветен от факли коридор. Ужасяващата миризма на горяща плът стана още по-силна. Гарион бе обзет от ужас; замъкът беше просмукан от древното зло, десетки жреци с безизразни лица ги гледаха с подозрение и неприкрита злоба.
Изведнъж проехтя агонизиращ писък, последван от силен металически звук. Гарион потрепера — много добре разбираше какво значат тези звуци.
— Древният обред на жертвоприношение още ли се прилага? — попита Сади гролима малко изненадано. — Мислех, че тази практика вече не е необходима — всичко се преосмисля с времето.
— Нищо не може да ни накара да променим свещения си обред, нийсанецо — студено отговори гролимът. — Всеки час даваме по едно човешко сърце на бог Торак.
— Но Торак вече не е…
Гролимът спря и гневно го изгледа.
— Никога не казвай тези думи отново! — изплющя гласът му. — Това не е мястото, където един чужденец може да богохулства. И духът на Торак продължава да живее и той ще се прероди, за да властва над света. Той самият ще вдигне ножа, когато врагът му Белгарион от Рива легне скимтящ на олтара.
— Доста ободряваща мисъл — измърмори Силк на Белгарат. — Ще трябва да я обсъдим.
— Затваряй си устата, Силк! — изръмжа Белгарат.
Стаята, в която ги въведе гролимът, беше голяма и слабо осветена от няколко газени лампи. По стените висяха черни драперии, а въздухът беше наситен с миризма на тамян. Слаба закачулена фигура седеше зад една голяма маса и четеше голяма черна книга. Гарион усети силата, която се излъчваше от тази фигура. Той погледна крадешком към Поулгара и тя кимна мрачно.
— Прости, Чабат — каза гролимът с треперещ глас и коленичи пред масата, — но този човек каза, че носи съобщение от Джахарб.
Фигурата до масата вдигна глава и Гарион се стресна. Това беше жена. Лицето й беше жестоко обезобразено. На всяка от бледите й бузи имаше по един дълбок червен белег, започващ от слепоочията й и изобразяващ нещо като пламъци. Очите й бяха тъмни и свити, устата й беше стисната и изразяваше презрение. Черната й качулка беше обшита с тъмновиолетова лента.
— Е? — каза тя с дрезгав, почти стържещ глас. — Откога дагашите поверяват съобщенията си на чужденци?
— Аз… аз не попитах, почитаема Чабат — с колеблив глас каза гролимът. — Той каза, че го бил пратил Джахарб.
— И ти реши да не го разпитваш повече? — Дрезгавият й глас премина в зъл шепот, очите й пронизваха треперещия жрец. После втренченият й поглед бавно се прехвърли на Сади. — Кой си ти?
— Аз съм Уса от Стис Тор, почитаема — отговори той. — Джахарб ми заръча да се представя на йерарха и да му предам съобщение.
— И какво е съобщението?
— Извинете ме, почитаема, но ми беше казано, че то е само за ушите на Агачак.
— Аз съм ушите на Агачак — каза тя със застрашително тих глас. — Нищо не стига до ушите му преди аз да съм го чула. — Тонът й накара Гарион изведнъж да осъзнае, че въпреки че по някакъв начин тази жестоко обезобразена жена е достигнала високо положение в замъка, тя все още не е сигурна в силата си. Тя носеше несигурността си като отворена рана и най-малкото съмнение я караше злобно да мрази този, който го изпитваше. Надяваше се и Сади да разбере колко изключително опасна е тя.
— А, разбирам — мазно каза Сади. — Не бях съвсем наясно със ситуацията тук. Беше ми казано, че Джахарб, Агачак и крал Ургит имат причина да искат някой си Кабах да бъде безопасно закаран до Рак Хага. Аз съм този, който трябва да го откара там.