Кралят на мургите

Мургът спря да разтваря документите и малко уплашено попита:

— Джахарб?

Сади кимна.

— Тъй като пътят ми минаваше оттук, той ме помоли да спра и да предам съобщение на Агачак, йерарха на Рак Урга.

Мургът преглътна нервно, тикна документите в ръцете на Сади, сякаш те изведнъж бяха станали горещи, и каза:

— Върви по пътя си тогава.

— Моите благодарности, благородни господине — каза Сади и пак се поклони. — Извини ме, но би ли ме упътил към замъка на Торак? За пръв път идвам в Рак Урга.

— Той се намира на най-високото място на улицата, която тръгва от този кей — отговори мургът.

— Пак благодаря. Ако ми кажеш името си, ще кажа на Агачак колко си ми помогнал.

Лицето на мурга пребледня.

— Не е необходимо — бързо каза той и си тръгна.

— Имената на Джахарб и Агачак май се ползват с доста влияние тук — отбеляза Силк.

— Предполагам, че ако ги споменеш в едно изречение, всяка врата в града ще се отвори — усмихна се Сади.

Рак Урга не беше привлекателен град. Улиците бяха тесни, а сградите бяха построени от грубо издялани камъни, покривите им бяха от равни сиви плочи, надвиснали над улицата и затъмняващи светлината. Но не само тази сива светлина правеше града толкова мрачен. Във въздуха се носеше някаква студена незаинтересованост към нормалните човешки чувства и някакъв странен страх. Мургите с черните си роби и намръщени лица се движеха по улиците и като че ли дори не забелязваха съгражданите си.

— Защо са толкова недружелюбни? — попита Ерионд.

— Това е културно наследство — каза Поулгара. — Мургите са били аристокрацията на Ктхол Мургос преди Торак да ги накара да се преселят на този континент. Те са абсолютно убедени, че са най-висшите същества във вселената, а всеки от тях е убеден, че е по-висш от останалите. Така че не им остава за какво да си говорят много.

Над тях се издигна облак от мазен зловонен черен дим.

— Каква е тази ужасна миризма? — попита Велвет и се намръщи.

— Едва ли би искала да знаеш — каза й Силк.

— Но те още ли… — Гарион не се доизказа.

— Изглежда, да — отговори дребният драснианец.

— Но Торак е мъртъв. Какъв е смисълът?

— Гролимите никога не са се интересували дали нещо има смисъл, Гарион — каза Белгарат. — Изворът на тяхната сила винаги е бил терорът. Ако искат да поддържат тази сила, трябва да продължат с терора.

Завиха зад един ъгъл и видяха огромна черна сграда. Гъст дим излизаше от един широк комин, стърчащ над плоския покрив.

— Това ли е замъкът? — попита Дурник.

— Да — отговори Поулгара и посочи една масивна, обкована с пирони врата в равната безкрайна стена. Над вратата беше закачено точно копие на лицето на Торак.