Наследницата на Монтоя
- Автор: Брадшоу Емили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ангелина Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Наследницата на Монтоя». Краткое содержание книги:
Надникна над тревата, за да огледа набързо положението.
Човекът, който се бе целил в него преди това, веднага го забеляза и стреля отново с обезпокоителна точност. Кристофър се изправи, спокойно и внимателно се прицели, докато мъжът изстреля още един куршум — за щастие, без да улучи — и дръпна спусъка. Противникът му падна, без да издаде звук. Приятелите, му се спуснаха към него.
— По дяволите! — изпсува един. — Англичанинът улучи Джес точно между очите.
Другият се наведе, за да погледне тялото.
— Мамка му! Давай да тръгваме!
Тод и баща му гледаха Кристофър с широко отворени очи. Маги, която беше изскочила от тревата при виковете на крадците, изглеждаше също толкова изненадана. И тримата се задоволиха да пуснат двамата престъпници да избягат, но Кристофър нямаше такова благородно намерение. Подозрението му, че нещо не е наред, току-що бе потвърдено от крадеца, който го нарече „англичанина“, и имаше намерение да разбере как точно стоят нещата.
— Да вървим! — заповяда той импулсивно, поемайки нещата в свои ръце. Човек, командвал три години конен полк, несъмнено добива навика да дава нареждания.
— Никога няма да ги стигнем — заяви Теодор, без да мърда от мястото си. Изглежда, беше загубил желание да преследва крадците.
Разбойниците стигнаха конете ви и ги възседнаха. Кристофър също се метна на своя, готов за преследване.
— Не, Кристофър! — изкрещя Маги. — Не сам!
— Стой тук!
Конят му едва беше тръгнал, когато разбра, че Теодор има право. Никога нямаше да ги хване. По-скоро от неудовлетвореност, отколкото по друга причина, той спря коня, прицели се и стреляно препускащите фигури. От чист късмет единият падна. Другият продължи да язди. Кристофър пришпори коня си напред с надеждата, че жертвата му не е мъртва.
Мъжът лежеше по гръб и стенеше. Лявата му ръка и страна бяха покритие кръв. Кристофър стигна до него само миг преди двамата Харли и Маги да го настигнат. Постави цевта на пистолета си до слепоочието на мъжа.
— Ти не си крадец, нали, приятел?
Мъжът се дръпна. От устата му потече струйка кръв:
— Кажи ми или ще умреш още сега.
— Капан. Това беше капан. — Очите му се извърнаха страхливо към Теодор, който слизаше от коня си. — Харли го устрои. Мислеше… — Бореше се за въздух. — Не го оставяй…
Кристофър се огледа и видя Теодор да вади пистолета си. Комарджията стреля в гърдите на падналия мъж, който трепна и издъхна.
Кристофър се изправи.
— Много нечестно от твоя страна, Харли.
Възрастният мъж го изгледа презрително и отново вдигна пистолета си.
— Хвърли оръжието, Талбът. Ако знаех, че си добър стрелец, никога нямаше да ти го дам. Тод, приближи момичето до мъжа й.
Кристофър пусна пистолета си на земята. Нямаше избор, Маги изглеждаше объркана, когато Тод насочи оръжие към нея. По-младият Харли погледна към баща си е тревога.
— Нали нямаш намерение да убиваш и нея?
— Налага се. Ако си беше стояла вкъщи, можеше да й кажем, че мъжът й е убит от крадци. Но сега…
— Тя не е глупачка. Щом англичанинът умре и тя остане сама, ще се омъжи за мен. Кажи му, Маги.
— И ти не си по-малко магаре от Талбът. Ще отиде при шерифа или губернатора. Ето към кого ще се обърне в минутата, в която ти види гърба. Закарай я до него!
Тод се приближаваше бавно към Маги, а ръката му, която държеше, пистолета, трепереше.
— Само ако беше проумяла снощи! Господи, Маги!
Теодор се усмихна на Кристофър, Усмивката му вече не беше чаровна.
— Мислеше, че ще изпусна ранчото просто ей така, а? Не по тоя начин стават нещата тук, англичанино. Тук мъжете се ръководят от пипето си, а не от някакви глупави закони.
— Няма да ти се размине, Харли. Мотивът ти за убийство е прекалено очевиден.
— Какво ще кажеш за двама мъртви крадци и никакви свидетели? Никой няма да обели и дума. Тод, престани да дрънкаш глупости на момичето и я доведи тук.
Кристофър беше подценил врага си — сериозна и често фатална грешка. И още по-лошо — бе изложил и Маги на опасност. Видя, че тя отчаяно разговаря с Тод. Дали се опитваше да спаси живота си? Не я винеше.
— Тод, момичето, по дяволите! Да приключваме. Можеше да начукаш кучката, а ти пропусна. Ако беше наполовина толкова добър с жените, колкото се мислиш, сега щеше да е много по-просто.
Маги възмутено погледна към Харли.
— Не съм кучка!
— Тод! — предупреди Харли.
Ботушът на Маги се стрелна към пищяла на Тод и когато той заподскача на един крак, коляното й уцели слабините му.