Случаят с подменената снимка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Правда Игнатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с подменената снимка». Краткое содержание книги:
Бел поклати глава.
— Това съвсем не ми изглежда правдоподобно. Карл беше доста консервативен, нали разбирате, господин Мейсън? Не беше в характера му да поема рискове.
— Да, но фактите говорят, че е постъпил точно така — възрази адвокатът. — Освен това разполагаме със свидетел, който ще го потвърди.
— Откъде имате това парченце плат? — попита Бел, като забеляза коприната, която той въртеше между пръстите си.
— Познат ли ти е? — веднага попита той, като й подаде парченцето.
Бел го погледна и се замисли.
— Май съм го виждала някъде преди.
— Виждала си го по време на пътуването — подсети я Мейсън. — Някаква жена е била облечена в рокля от такъв плат, може би вечерна рокля. Била е…
— О, разбира се, добре си спомням — извика момичето.
— Браво — похвали я адвокатът. — И коя жена беше облечена в нея?
— Онази медицинска сестра.
Мейсън хвърли многозначителен поглед към детектива.
— Евелин Уайтинг ли?
— Да, сестрата, която се грижеше за мъжа със счупения врат.
— Сигурна ли си? — попита адвокатът.
— Напълно — увери го момичето.
— Оказа се, че си бил напълно прав, Пол — обърна се към детектива. — Дела явно също си е припомнила коя жена е носила роклята. Излязла е, за да направи някои проверки. Нали не си забравил, че Евелин Уайтинг от вчера следобед се е намирала в онова бунгало в планината. Затова пък Ийвс е отсъствал оттам през цялата нощ. Той е известен престъпник, едва ли би се спрял пред каквото и да било. Ако Дела е разбрала нещо за Евелин Уайтинг…
— Какво ще правим, Пери? — попита Дрейк, като веднага посегна към телефона.
— Събери група от добре въоръжени хора, Пол. Ще трябва да се върнем при бунгалото. Като се позамисля сега, все ми се струва, че Ийвс бе май доста притеснен, когато влезе в бунгалото, не мислиш ли? А след това толкова се стараеше да ме убеди, че би трябвало да съм му благодарен за онова, което прави за мен. Да тръгваме!
Дрейк грабна слушалката, свърза се с офиса си и разпореди:
— Изпратете ми няколко сериозни момчета, на които може да се разчита. Може би ще е най-добре да привлечем и поне двама от заместник-шерифите в групата, трябват ми също така автомати, муниции, а също и халосни патрони.
— Какво става? — попита Бел Нюбъри, като гледаше съчувствено разтревоженото лице на Мейсън.
— Дела Стрийт е изчезнала — обясни той. — Излязла е оттук рано сутринта и оттогава не се е обаждала. Направихме проверка за автомобилни катастрофи и в спешните отделения, но се оказа, че не е там. Когато е излязла, тя е смятала да провери жената, която е носела роклята от синя коприна.
— Дали и аз не бих могла да направя нещо? — попита момичето.
— Да, ще стоиш тук и ще изпълняваш ролята на секретарка. Приемай всички съобщения, които пристигат, и се подготви да ми докладваш за тях най-подробно, когато се обадя. Пол, разпореди на твоите хора да докладват всичко на Бел, да я запознават с всяка нова информация. А сега на работа.
Мейсън се приближи до куфара си и измъкна оттам един револвер в кобур, после съблече сакото си и го закрепи към колана си.
— Да тръгваме, Пол — обърна се към детектива, който все още говореше по телефона. — Нали знаеш, че не разполагаме с кой знае колко време. Кажи им да изпратят онези хора.
13
Двата автомобила, пълни с мъже със сериозни физиономии, които не отронваха и дума, се движеха по павирания път, водещ към обляната в червеникави оттенъци от залязващото слънце планина. Луната вече бе започнала леко да се показва и съвсем скоро щеше да настъпи мрак. Шофьорите бяха хора, които добре си разбират от работата, колите се движеха на втора скорост, с много газ, като на завоите се налагаше да се използват и спирачките.
— Имаш ли представа как би могъл да го притиснеш, Пери? — подхвърли Дрейк. — Няма смисъл да се прибягва до насилие, ако това би могло да се избегне.
— Трябва първо да разбера дали Ийвс знае нещо за Дела Стрийт — отвърна той. — Ако се опита да се измъкне, като използва оръжие, с него е свършено.
— Май често прибягва до оръжието — предупреди го детективът.
— Аз също съм достатъчно бърз — отвърна Мейсън.
— Каква ли е всъщност ролята на медицинската сестра в цялата тази история? — попита Пол.
— Все още не съм наясно — призна Мейсън. — Явно се опитват да скрият нещо. Как онова парче от роклята й се е озовало от външната страна на парапета, дявол да го вземе?
— Е, ще можеш сам да я запиташ — подхвърли детективът.
— Това ще стане по-късно, след като открием Дела Стрийт, тогава ще му мисля как да постъпя с нея. Убеден съм, че има някакво съвсем елементарно обяснение на нещата, нещо съвсем очевидно, но в момента не успяваме да го забележим, тъй като сме твърде разтревожени за Дела.