Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
Беше изтощена. Докосна подутината на главата си й реши, че контузията е лека. Вдъхваше й сили единствено надеждата, че ще бъде спасена. Би било толкова лесно да легне и да се остави на неизбежното.
— Ако заспя, ще умра — каза тя, хипнотизирана от огъня. — Ако заспя, ще умра.
Продължи да повтаря тези думи като мантра, без да съзнава, че гласът й постепенно заглъхва и паузите стават все по-дълги. Тя заспа осемнайсет минути преди до-гарянето на огъня. След това температурата в хеликоптера рязко спадна до минус петнайсет градуса.
Час по-късно нещо я събуди. По анорака й имаше скреж и тялото й се бе схванало. Аника не посмя да отвори очи, за да погледне ръцете си. Усещаше, че са премръзнали като ушите, носа и лицето й. Чувстваше невъобразима умора и разбра, че ще умре. Бе оцеляла от катастрофата и през първите няколко критични часове само за да се предаде на студа.
Опита се да помирише въздуха и макар че ноздрите й бяха замръзнали, долови лек мирис на мускус, съвсем неуместен за обстановката. Миришеше на мъжки одеколон. Аника се усмихна. Уханието беше последното приятно нещо, което щеше да усети преди да умре.
— Ако нямате нищо против, доктор Клайн, като се усмихнете, приличате на пакостливо дяволче.
Гласът я зареди с енергия. Аника отвори очи и видя усмихнат мъж, който бе влязъл през разбитата пилотска кабина. Тя беше твърде изтощена, за да реагира на присъствието му, затова само се вторачи в него на светлината на фенерчето му, изучавайки чертите на лицето му, черните вежди и сивите му очи. Скрежът по косата му блестеше като скъпоценни камъни. Той беше красив във всеки смисъл на думата.
— Хубаво гнезденце сте си направила тук — добави мъжът, когато забеляза натрупаните върху нея одеяла и тубите с гориво, които не бе запалила. — Ще ви разбера, ако искате да останете, но мисля, че ще се почувствате по-удобно в джипа. Парното работи с пълна сила, а базовият лагер е само на един час път.
— Кой сте вие? — успя да попита тя.
— Филип Мърсър на вашите услуги. С изключение на Омръзналото ви лице, добре ли се чувствате?
Аника беше благодарна, че лицето й е замръзнало, защото не можеше да покаже стъписването й. Това беше човекът, когото търсеше, макар че не беше в състояние да го разпита. Нямаше представа кой е той и на чия страна е, но ако искаше да я убие, нямаше да дойде да я спаси в бурята. Тя протегна ръка и когато се опита да му благодари, от устата й не излезе звук.
Мърсър я взе на ръце, пренесе я в тойотата, закопча предпазния й колан и седна зад волана. Аника заспа веднага щом джипът потегли по неравната ледена повърхност.
Мърсър не смени гумата, която бе станала на парчета на две мили от мястото, където бе видял Аника Клайн да изстрелва втората сигнална ракета. Бурята утихваше и той стигна до лагера много по-бързо, отколкото на отиване. По целия път не можа да изтрие доволната усмивка от лицето си. Аника Клайн нямаше да бъде включена в списъка на хората, заради които се чувстваше виновен.
Сутринта Мърсър събуди Айра Ласко при изгрев слънце и двамата се качиха на единия всъдеход, за да отидат отново на мястото на катастрофата. Няколкото часа сън не бяха прогонили умората му, затова Мърсър позволи на бившия подводничар да шофира и задряма на седалката до него. Айра караше по следите от гумите, оставени от джипа през нощта, макар че вятърът вече ги засипваше със сняг. Всъдеходът беше много по-бавен от тойотата, затова стигнаха до падналия хеликоптер едва след два часа.
— Пристигнахме ли вече? — попита Мърсър, като мигаше, за да прогони съня от очите си.
Айра го потупа по рамото и посочи хеликоптера, който стоеше самотно върху леда като преобърнало се насекомо.
— Трудно е да се повярва, че някой е оцелял.
Мърсър изсумтя и отвори вратата на всъдехода. С изключение на няколко отломки, снегът около мястото на катастрофата беше чист, но когато се вгледа отблизо, видя стъпки, които обикаляха хеликоптера и после изчезваха на север. За част от мига помисли, че пилотът не е загинал и го е изоставил там през нощта. Но знаеше, че това не е истина, защото бе видял парчето от перката, забило се във врата на мъжа, и замръзналата кръв по пилотската му униформа. Пилотът бе умрял много преди Мърсър да открие хеликоптера. Стъпките бяха почти затрупани от снега, затова не можеше да определи откъде започват и от какъв размер обувки са. Сигурно не бяха на Аника Клайн, защото и тя беше близо до смъртта.