Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
А на хиляда мили оттук и в същото време на по-малко от сто крачки през потръпващия Праг, десетки войници се изсипаха около белите сгради на фермата — ниски мъже, въоръжени с арбалети, в кафяви ризници и с пъстри шлемове, наподобяващи на глави на огромни насекоми. Зад тях пристъпи някаква жена, с рокля на широки червени ивици и със сребриста мълния, извезана по полите й, с гривна на китката, свързана с помощта на сребриста каишка за нашийника около една жена в сиво, и после още една сулдам и една дамане, и трета двойка. Една сулдам посочи към Прага и сиянието на сайдар мигом обгърна нейната дамане.
— Лягай! — изпищя Елейн и се хвърли на земята. През светлата рамка се изстреля сребристосиня мълния, с рев, който разкъса ушите й. Косата й настръхва, всяко косъмче понечи да се изправи. Наоколо с тътен изригнаха фонтани от пръст, посипа се дъжд от бучки и камъчета.
А после тя чу мъжки глас оттатък Прага, с провлечен, гъгнив акцент, от който кожата й настръхна не по-малко, отколкото от самите думи.
— Трябва да ги хванем живи, глупачки такива!
И изведнъж един от воините скочи и се озова на моравата пред нея. Стрелата на Биргит изсвистя и се заби в стиснатия юмрук, красящ кожената му ризница. Втори сеанчански воин се препъна в първия и падна, а ножът на Авиенда се заби в гърлото му преди да успее да се изправи. Стрелите полетяха от лъка на Биргит като градушка — притиснала с единия си ботуш към земята юздите на конете, тя се хилеше мрачно и стреляше. Разтрепераните коне мятаха глави и танцуваха на място, сякаш всеки момент готови да се измъкнат и да побегнат, но Биргит не ги пускаше и стреляше със светкавична бързина. Виковете отвъд Прага показваха, че Биргит Сребролъката улучва с всяка метната стрели. Последва и отговорът — бърз като лоша мисъл: черни резки — метални стрели на арбалети. Толкова бързо, така мълниеносно ставаше всичко. Авиенда падна, кръв потече от пръстите й, стиснали дясната й ръка над лакътя, но тя мигновено забрави за раната си и запълзя, шарейки с ръка за ангреала, с изопнато лице. Биргит извика, изпусна лъка си и се хвана за бедрото, от което стърчеше метална стрела. Елейн усети парещата болка толкова остро, сякаш бе нейна.
И отчаяно сграбчи нова нишка, както лежеше на земята. И още при първото дръпване с ужас разбра, че не може да направи нищо повече, освен да я удържа. Размърда ли се нишката? Дали изобщо се беше измъкнала? И да беше, не посмя да я пусне. Конецът Сила затрептя мазен в хватката й.
— Живи, казах! — изрева гласът на сеанчанеца. — Който убие жена, няма да получи дял от плененото злато! — Пороят стрели от арбалети секна.
— Мен ли искаш да хванеш? — извика Авиенда. — Ела тогава да потанцуваш с мен! — Сиянието на сайдар я обкръжи внезапно, сумрачно въпреки ангреала, и топки огън разцъфтяха като оживели от нищото пред Прага и полетяха през отвора, нова и нова, и още след тях. Не бяха много големи, но гърмежът им, взривявайки се там, в Алтара, заотеква в непрестанен тътен. Авиенда обаче се задъха от усилие; лицето й лъсна потно. Биргит бе успяла да вдигне лъка си — приличаше съвсем на героиня от легендите, с кръвта, стичаща се по крака й, и опънатия лък.
Елейн се помъчи да успокои дъха си. Трошица повече не можеше да привлече от Силата, с нищо не можеше да помогне.
— Двете трябва да бягате — каза тя. Чу спокойния си леден глас и не можа да повярва. Знаеше, че ще завие. Сърцето й се мъчеше да изскочи от гърдите й. — Не знам колко още ще мога да го удържа това. — Целия сплит, както и тази единствена нишка. Измъкваше ли се? Дали? — Тръгвайте, колкото можете по-бързо. Оттатък хълма трябва да е безопасно и всеки разтег, който вземете, ще е от полза. Хайде!
Биргит изръмжа нещо на Древния език, но Елейн не разбра нито дума. Прозвуча й като фраза, която би научила с охота. Стига изобщо да имаше шанс. Биргит продължи с думи, които Елейн можеше да разбере.
— Ако го пуснеш това проклето нещо преди да съм ти казала, няма да ти се наложи да чакаш Нинив да ти съдере кожата — аз ще го направя лично. И после ще й дам да продължи. Само млъкни и дръж! Авиенда, ела насам — зад това нещо! — можеш ли да го продължиш онова отзад? — ела тук и се качи на един от тези проклети коне!
— Стига да виждам накъде да запридам — отвърна Авиенда и се изправи с усилие. Залитна и едва се удържа да не падне. Кръв потече по ръкава й от лошо зейналата рана. — Мисля, че ще мога. — Тя се скри зад Прага и огнените топки продължиха да просветват. Човек можеше да вижда през Праг, макар и замъглено като през знойна омара, увиснала във въздуха. После Авиенда отново се появи и Биргит й помогна да се качи на коня — заднишком на всичко отгоре!