Пътят на кинжала
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътят на кинжала». Краткое содержание книги:
В Иллиан Ранд се заклева да изтласка воините на Сеанчан обратно в океана, макар че сред Аша’ман се появяват признаци на лудост.
В Геалдан Перин се озовава лице в лице с интригите на Белите плащове, на сеанчанските нашественици, на пръснатите из страната Шайдо Айил и на самия Пророк. Любимата жена на Перин, Файле, може да заплати с живота си, а на самия Перин — да му се наложи да обрече на гибел душата си, за да я спаси.
Междувременно разбунтувалите се Айез Седай под водачеството на своята млада Амирлин Егвийн ал-Вийр се озовават пред армия, изпратена да ги спре пред Бялата кула. Но Егвийн е решена да свали узурпаторката Елайда и отново да обедини Айез Седай. Тя все още не рабира цената, която останалите — и тя самата — ще трябва да заплатят.
Когато Биргит й замаха свирепо с ръка да се изтегли към нея, Елейн дори не си направи труда да поклати глава. Боеше се какво може да стане, ако го направи.
— Не съм сигурна, че ще мога да го удържа, ако се опитам да стана. — Всъщност не беше сигурна, че ще може изобщо да стане: „уморена“ вече не стигаше да опише състоянието й; всичките й мускули сякаш се бяха разтопили. — Препускайте колко то може по-бързо. Ще го задържа, колкото успея. Моля ви, тръгвайте!
Мърморейки проклятия на Древния език — това трябваше да е; нищо друго нямаше да звучи така! — Биргит тикна юздите в ръцете на Авиенда, залитайки се добра до Елейн и се наведе да я прихване под мишниците.
— Можеш да го удържиш — каза й тя с глас, пълен със същата увереност, която Елейн усещаше от нея. — Никога не съм познавала кралица на Андор, но съм срещала кралици като теб. Стоманена воля и лъвско сърце. Можеш!
И я занадига бавно, без да дочака отговор, е изопнато лице — всяко жегване от раната й отекваше в главата на Елейн. Елейн се сгърчи от усилието да задържи сплита, да не изпусне онази единствена нишка. Изненада се, като разбра, че се е изправила. И че още е жива. Кракът на Биргит пулсираше лудешки в главата й. Помъчи се да не се обляга на Биргит, но собствените й треперещи крайници нямаше да я задържат. Докато залитаха към конете, крепейки се една друга, непрекъснато се озърташе през рамо. Можеше да държи един сплит и без да поглежда към него, но трябваше да се увери, че все още стиска здраво онази едничка нишка, че не й се е изплъзнала. Сега Прагът изобщо не приличаше на нищо, извиваше се лудешки, прошарен със съскащи пипала.
Със стон, Биргит по-скоро я надигна и метна на седлото, отколкото й помогна. И пак заднишком, както Авиенда!
— Трябва да го гледаш — обясни тя, закуцука към коня си и се качи на седлото с мъчително усилие. Без звук да пророни, но Елейн усещаше болката й. — Прави каквото трябва, а накъде отиваме остави на мен.
Препускащият кон заподмята Елейн и тя не можеше да направи нищо повече, освен да се удържи някак на седлото. Авиенда смучеше жадно въздух и очите й сякаш се бяха приковали в една точка. Но сиянието продължаваше да я обгръща и потокът от огнени топки не секваше. Вярно, не толкова бързо, колкото преди, и някои отхвърчаха встрани от отвора, мятайки огнени жилки през тревата или взривявайки се в земята по-нататък, но все още разцъфваха във въздуха и летяха. Елейн стисна зъби и се стегна — щом Авиенда можеше да продължи при все че бе ранена, тя също можеше.
Напред в галоп — и Прагът започна да се смалява, кафява трева се просна между тях и отвора, а после теренът се заиздига нагоре. Изкачваха се по хълма. Биргит отново се бе превърнала в изпъната тетива, цялата напрегната, борейки се с ужасната болка, гонеше конете още и още по-бързо. Трябваше само да стигнат билото и да го превалят…
Авиенда изпъшка и светлината на сайдар около нея примигна и секна.
— Не мога — промълви тя задъхано. — Не мога. — И нищо друго. Сеанчанските войни заизскачаха сред ливадата още щом огненият порой секна.
— Всичко е наред — едва успя да отвърне Елейн. Гърлото й беше станало на пясък. Цялата влага, която бе имала, сега мокреше кожата й и подгизваше дрехите й. — Боравенето с ангреал е уморително. Ти се справи добре и вече не могат да ни хванат.
И, сякаш на подигравка, една сулдам с дамане изникна долу на поляната — макар и от половин миля, Елейн не можеше да ги сбърка. Слънцето, смъкнало се съвсем на запад, мяташе коси отблясъци от свързващия ги ай-дам. Други две се появиха до тях, после трета двойка, и четвърта. И пета.
— Билото! — викна радостно Биргит. — Успяхме! Тази нощ ми се полага хубаво вино и добре сложен мъж!
А сред ливадата една сулдам посочи нагоре и времето за Елейн сякаш забави хода си. Сиянието на Единствената сила лумна около нейната дамане. Елейн дори успя да види оформящия се сплит и разбра какво е. И нямаше как да го спре.
— По-бързо! — извика тя.
Щитът я порази. Трябваше да е твърде силна, за да я заслони — трябваше! — но както беше изтощена, както едва-едва удържаше сайдар, той се плъзна с режещите си ръбове между нея и Извора. Долу сплитът, който допреди малко беше Праг, рухна навътре в себе си. Изнурена и сякаш неспособна да помръдне, Авиенда се хвърли от седлото си към Елейн и я помете със себе си на земята. Елейн успя само да зърне отвъдния склон на хълма, докато падаше.
Въздухът побеля. Последва звук — знаеше, че е звук, мощен рев — но той остана някъде отвъд слуха й. Нещо я удари, сякаш бе паднала от висок покрив право на каменната настилка, като от върха на кула.