Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Сигурно сме ненормални — прошепнах аз. — Да предприемем този опит през нощта!
— Влизай в тъмно от тъмно — отговори шепнешком Касини. — Това е правилото.
— Във всеки случай — каза Дженъс толкова високо, че подскочихме, — скоро ще решим спора дали един дух може да вижда нощем, или не може.
— Ш-ш — изсъска Касини. — Той може би чува.
— Де да беше така — каза Дженъс. — Иначе, ако се промъкнем тихо, ще е сигурен, че сме му врагове. — И все пак го каза по-тихо. Касини посочи големия вързоп, който носех. Развързах го и от него изпадна голям сноп сухи водорасли. Касини отпуши едно шише, завързано около голите му бедра, и изсипа върху водораслите някаква отвратително миришеща течност. Промърмори едно заклинание и видях нещо да свети във водораслите. Затрепка пламъче, после лумна буен огън и Касини хвърли горящите водорасли в пропастта.
Наблюдавахме ги как падат, но вместо да изчезне от погледа ни, огънят ставаше все по-голям, докато накрая изпълни бездната. После подскочи, експлодира в черен, мазен пушек и засвети спокойно. Очевидно пропастта все пак не беше бездънна. Погледнах надолу. Стомахът ми се сви на топка, защото с или без дъно, разстоянието беше много голямо. Дженъс размота въжето си.
— Аз ще сляза пръв — каза той за мое успокоение.
— Ами ако това не е точното място? — попитах аз.
Дженъс само посочи. Зад огъня видях отговора — блясък на метал. Сигурно беше тайнственият боец.
Това, че бях втори, беше малка утеха. Трябваше да снадим и трите въжета и въпреки това не стигаха около три човешки боя. Преди обаче да се обадя, Дженъс уви въжето около един голям объл камък и увисна над стръмния ръб. Бързо се заспуска надолу, достигна края, отритна се от стената и се пусна. Чух го да шепне заклинание и видях как светещите мъниста заблестяха. Последвах го. Ръцете ми се хлъзгаха от потта, останала от ръцете на Дженъс. Трябваше да бъде лесно. Както вече споменах, бях трениран на такива неща, но бях изминал едва една трета, когато ме обхвана безднадежност. Погледнах надолу към светлината в дъното на пропастта и тя ми се стори неизмеримо далеч. Недостигащите три човешки боя неочаквано станаха двайсет, след това сто. Повърхността на въжето се превърна в слуз и аз се захлъзгах надолу, без да мога да спра. Заритах, за да забавя падането, но скалата, която удрях с крака, се превърна в ситни камъчета и прах.
Дженъс извика. Пръстите ми се стегнаха, вкопчиха се във въжето и падането спря. Ръцете ми горяха, протрити от въжето, тялото ми сякаш бе притиснато от огромна тежест. Усетих, че стискам очи, и ги отворих. Най-напред видях лицето на Касини, който се взираше надолу. Беше бледо, с широко отворени очи. Странно, но не изглеждаше толкова далеч. После погледнах надолу. Намирах се на същото разстояние от дъното, както и преди падането.
— Всичко е само в ума ти — извика Дженъс загрижено. — Магия, оставена от приятелите на боеца.
Щеше ми се да изкрещя. Какво можех да направя? Не бях магьосник. Видях как Касини изпразни една торбичка в бездната, видях и блясъка на магическия прах, с който ме ръсеше. „Скоро ще бъда спасен“ — помислих си, но знаех, че прахът ще се посипе върху мен твърде късно. Отново ме обзе безднадежност и почувствах как пръстите ми се хлъзгат. Чух глас точно до ухото си: „Амалрик — прошепна той. — Не се страхувай.“
— Халаб? — извиках аз, защото мислех че това е брат ми.
„Лек като въздуха — каза гласът. — Бърз като ловен сокол.“
Безнадеждността изчезна, пръстите ми възстановиха силата си. Миг след това прахът се посипа върху мен. Развалих магията подобно на удавник, който се бори за глътка въздух. Смъкнах се по въжето ловко като цирков акробат. Когато достигнах края, се пуснах и скочих леко на крака. Дженъс сложи ръка на рамото ми.
— Добре ли си, Амалрик? — попита той. За момент си помислих, че неговият глас ми беше шепнал в ухото.
— Внимавай. — Касини скача. — Сега гласът му беше съвсем различен. Отместих се и Касини тупна до нас. Вече нямаше значение чий беше гласът, защото магията беше развалена и тримата бяхме в безопасност на дъното на дълбоката пропаст. Нямаше време за поздравления, защото изведнъж чухме странен звук — сякаш капна голяма капка. Изчакахме и чухме втора, после трета. Звуците идваха от мястото, където беше падналият войн. Доловихме и чуден аромат, по-сладък от аромата на най-прекрасното цвете, по-богат от парфюма на която и да било куртизанка. Отправихме се натам.