Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Тялото на война лежеше върху голям плосък камък. Трупът се виждаше ясно в светлината на очистващия огън на Касини. Дженъс промърмори нещо и макар че не можах да чуя думите му, разбрах, че се отнасят за формата на доспехите и шлема на война. Бяха точно като тези на конниците от детските му спомени. Боецът беше едър, по-висок дори от Дженъс, с широки рамене и голям гръден кош. Имаше птиче лице, като на хищна птица, с хлътнали, все още отворени очи, взрени сякаш в безкрайността. На кръста му беше окачена сабя, до него лежеше счупеното му копие. Тялото му блестеше с наситен светлокафяв цвят, сякаш покрито с няколко слоя лак.
Касини посочи нагоре. Капката наедря и щом натежа достатъчно, се откъсна и падна върху тялото на война. Отново усетихме чудесния аромат и видяхме по тялото да се стича кафява следа, подобна на гъсто масло.
Приближихме се и видяхме, че тялото е покрито и съхранено от тази течност, падала върху него в продължение на цели поколения. Трупът изглеждаше така, сякаш войнът бе загинал само преди минута.
— Виждал съм насекоми, запазени по този начин — каза Дженъс. — Насекоми от древни гори. Местните хора казваха, че били уловени в сока на дърветата и вкаменени в него. Продаваха ги като талисмани. Май, се казваше кехлибар. — Дженъс любопитно пипна трупа и каза зачудено: — Войн в кехлибар!
— Не виждам наоколо никакви дървета — казах аз.
— Само камъни.
— Очевидно това е магия, направена от другарите му — каза Касини, — за да го запазят от стихиите. Тъй като не е било възможно да му се осигури вечен покой, те са направили каквото са могли за успокоение на духа му.
Касини напълни една кратунка с въглени от очистващия огън и я размаха над трупа. От кратунката се посипаха искри и пушек. Жрецът започна да обикаля около камъка и мълвеше някакви успокоителни думи, за да умиротвори духа на война. Обеща му красиво светилище и много подаръци от местните хора, които щели да го почитат. От сенките около нас се чу дълбока въздишка. Очите на война сякаш проблеснаха, след това отново потъмняха. Приехме това като одобрение и вдигнахме трупа от камъка, където войнът бе намерил смъртта си. Беше толкова лек, че чак залитнах от изненада. Беше по-лек от дете, изпразнен от течностите и плътта, които придават тегло на живите същества. Когато го положихме на дъното на каньона, от дрехите му падна една торбичка и съдържанието й се изсипа. Имаше няколко стари монети, брус за сабя и нещо, което приличаше на папирус. Инстинктивно посегнах към него.
— Чакай — предупреди Дженъс, но преди да спря ръката си, пръстът ми допря свитъка и едно парче от него стана на прах.
— Съжалявам — казах аз, но Дженъс и Касани не ме чуха.
— Прилича на някаква карта — каза Касини. Очите на Дженъс светеха от вълнение.
— Можеш ли да го възстановиш?
Касини не отговори, но явно беше развълнуван. Измъкна от джоба си малка стъкленица с черна течност и капна няколко капки в мерителната вдлъбнатинка на острието на жреческия си нож, след това ги поръси с щипка прах от папируса. Не можах да чуя заклинанието — каза го много бързо и гладко. Очевидно имаше богат опит с подобни задачи. Спомних си, че всички млади жреци работеха в библиотеката всеки ден и правеха копия от оръфани свитъци или ръкописи.
Погледнах торбичката, от която беше изпаднала картата, и се учудих, че кожата също се беше запазила от кехлибара. Видях нещо, което най-напред взех за петно, после разбрах, че е съвсем друго. Наведох се, но не докоснах торбичката, за да не се разпадне като папируса. На кожата имаше емблема: змия, увита около щампована звезда. Видях по емблемата петънца стара боя — синя на опашката на змията и жълта на звездата. Досетих се, че жълтото символизира изгрева. Викнах Дженъс и той внимателно заразглежда щампата.
— Може би е фамилен герб — предположих аз.
Той поклати глава.
— Малко вероятно за наемен войник. Според мен това е гербът на онзи, при когото служи. Може би принц, може би магьосник, може би цар. А може би това е гербът на самия цар на Далечното царство.
Зачудих се дали това е възможно, но в този момент Касини съобщи, че заклинанието е започнало да действа. Дъхна над сместа, малките прашинки започнаха да се слепват една към друга и отчупеното крайче се прилепи към останалата част. Видяхме как пукнатините по папируса започнаха да изчезнат. Касини бързо изсипа сместта от ножа върху цялото руло. Чу се пукане и съскане, сякаш пламваше огън, и рулото започна да се разгъва пред нас свежо и бяло, както в деня, когато е било направено. Драсканиците се превърнаха в дълбоки черти от блестящо черно мастило, сякаш току-що извадено от шишето.
Касини повдигна светещите мъниста и тримата се наведохме над папируса. Наистина беше карта. Но най-необикновената карта, която бях виждал, защото там, където рисувачът би трябвало да означи някаква опасност като тресавища, пропасти или непроходима джунгла, бяха оставени бели петна. Но пък бяха нанесени планински върхове и всяка скала бе грижливо означена; реки, както биха могли да се видят от въздуха; и всички възвишения, откъдето можеше да се наблюдава околността.