Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Построено е от хора — каза той. — Но с каква цел?
— Система от шлюзове — обясних аз. — В долния край е имало дървени врати, позволяващи на лодките да влизат и или да се повдигнат, или да слязат до ново ниво и да продължат пътя си. Оттатък — посочих плитчините — най-вероятно е бил преливникът. След като всичко това е било изоставено, реката сигурно е преляла и си е направила ново корито.
Замълчахме. Представяхме си шлюзовете, пълни с лодки, тежко натоварени с търговски стоки, очакващи реда си да минат по реката. Ширината им показваше, че навремето тази страна е била процъфтяваща, както я беше описал Касини след своето видение.
Дженъс каза на Мийна да изпрати разузнавачи и когато се върнаха, те съобщиха за още следи от човешка дейност. Тръгнахме нагоре по една виеща се пътека. Сигурно по нея бяха вървели хората, теглили лодките, защото древните жители на тази земя едва ли бяха гребали срещу течението. Малко по-късно се натъкнахме на стара сграда с дебели каменни стени и тесни бойници, цялата увита в гъсти лози. Големите греди, които бяха поддържали покрива, бяха все още на мястото си, макар и почернели от времето. Пред сградата имаше още една малка кръгла постройка.
Беше ред на Дженъс да се прояви като експерт.
— Казарми — каза той. — Малката постройка е била за караула. Тук можем да се подслоним. Ще опънем брезентите и вързопите над старите греди вместо покрив. — Дженъс заповяда да спрем за нощуване, макар че до мръкване оставаха още два часа, и прати двама от крайбрежните жители, които твърдяха, че били много опитни в боравене с мрежи, отрови и заклинания, да хванат прясна риба за вечеря.
Стоях посред суетнята, потънал в размисъл. Тогава не бях, пък и сега не съм някой от онези глупаци, които вярват, че човек има правото да изостави дома и работата си когато му скимне. И откакто се помня, руините винаги са ме натъжавали и плашели. Някога тук бе имало хора, после бяха изчезнали: по своя воля или под заплаха, кой може да каже?
Дойде ми друга, още по-страшна мисъл. Тихо я споделих с Дженъс.
— От коя посока, смяташ че са пазели войниците? Дали враговете са били пред нас, на изток? Или пък отзад?
Дженъс вдигна рамене и не си направи труда да ми отговори.
Чухме, как някой изпищя от болка, а после гневни гласове и удар на сабя о щит. Изтичахме в центъра на руините. Видяхме разпръснат огън… преобърнат казан… и двама войници с извадени саби. Дженъс изкрещя, но двамата продължаваха да се дебнат, търсейки възможност да нанесат удар. Ръката на Дженъс направи онова рязко, светкавично движение, което бях запомнил от случката пред кръчмата в Ориса, и широката му сабя блесна, разделяйки двамата настръхнали войници. Те се стъписаха, но бързо се съвзеха и се чу мърморене: „…копеле“ „…ще ми се смее той“ „…тъпа маймуна“.
— Стига! — изрева Дженъс. — Долу сабите, и двамата! — Стоманата изтрака на камъка. — Да вдигнете оръжие срещу брат! Как смеете! Знаете наказанието. Заточение, ако няма нараняване, в противен случай смърт!
Това е…
Един спокоен глас го прекъсна:
— Това е магия, капитане.
Всички се обърнахме. Беше Касини.
— Ние сме прокълнати — продължи той с обичайния си рязък тон, без да обръща внимание на реакцията на заявлението си. — Малки проклятия ни преследват вече няколко дни. Кихавицата… онези червейчета, които се появяват по никое време… бързите безпричинни избухвания на всички ни.
— Кой е направил магията? — попита един войник, въпреки че Мийна го изгледа намръщено. — Проклетите дребосъци от брега ли? — И хвърли сърдит поглед към малките ни придружители.
— Мисля, че не — каза Касини. — Но щом има магия, трябва да има начин да се развали. Сега, тази нощ. Всички тези магии са малки, такива, които могат да се направят отдалеч и лесно да се поддържат, без магьосникът да изчерпва силите си.
— Но могат да убият — каза тихо Дженъс. — Ако първият ти удар беше успял, Лайън, сега щяхме да погребваме Черфас.
Беше мой ред. Изпитах дори гордост, че мислите ми се редят тъй леко.
— Добре казано, жрецо. Отново разбираме какъв късмет сме извадили, като сме избрали теб за щит срещу злото. — Разбира се, комплиментът ми беше доста пресилен. Аз обаче знаех, че всички трябва да имат пълно доверие в Касини, та церемонията да върви гладко.