Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Откъде знаеш всичко това? — разяри се Касини. От устата му хвърчаха слюнки. — Ние сме тук само от няколко часа. Как можеш да правиш такива оценки?
Скочих и застанах между тях, преди свадата да се разгори.
— Помолих ви да отложите въпроса за след няколко дни — казах аз, като се постарах гласът ми да прозвучи твърдо. — Това все още е моята експедиция. Финансирана от моя баща. И аз настоявам да поразмислим известно време.
— Аз няма… — започна Касини, но аз го прекъснах с нетърпелив жест.
— Вярвам ти достатъчно и зная, че ще направиш най-доброто — казах аз. — Ето защо нека да изчакаме.
След тези мои думи и двамата замълчаха. Касини се оттегли в един ъгъл да размисли, а Дженъс излезе навън, може би да брои звездите. Или пък да се посъветва с Мийна. Аз останах край огъня с Л’юр. Давах си ясна сметка, че моментът не е подходящ да обсъждам случилото се с Дженъс. Л’юр заспа и на лицето му се появи доволна усмивка. Говореше насън за бушприти и форщевени. Един щастлив майстор, който вече виждаше предстоящата му работа. Е, той поне имаше цел: за три месеца да построи кораб. Тази нощ Л’юр беше единственият щастлив човек.
Не след дълго собствените ми мисли ме накараха да изляза. Видях Дженъс върху една скала, заслушан в ударите на прибоя. Не му казах нищо, но седнах до него, преследван от мислите си.
— Благодаря ти… за отложеното решение — каза най-сетне Дженъс някак насила. Не му отговорих, защото укорът беше престорен. Когато дойдеше времето, щяхме да му мислим. После той попита: — Какво ли би казал баща ти, ако беше тук?
— Сигурно да се връщаме. Баща ми е предвидлив човек.
— Не винаги — възрази Дженъс. — Той все още съжалява, че навремето е послушал своя баща и не е тръгнал да търси Далечното царство.
— Не имал друг избор освен да се подчини — отговорих аз.
Дженъс въздъхна.
— Баща ти е много по-добър, отколкото ще бъда аз някога. Той каза, че ще умре щастлив ако знае, че синът му е постигнал онова, което е било отказано нему. За мен това не би било никакво удовлетворение. — Дженъс се усмихна. — Аз бих го проклел, че не съм първи.
— Какво ще правиш — попитах аз, — ако… най-лошите ни страхове се окажат верни?
Дженъс се поколеба, после отговори:
— Предпочитам точно сега да не мисля за това. Но трябва да те предупредя. Няма да се предам лесно. Дай ми макар и най-малка възможност и аз ще пренеса тази експедиция дори на гръб, ако се наложи.
— Внимавай с Касини — предупредих го аз. — Той може да ни създаде много неприятности.
Дженъс потупа ножа си.
— Не толкова, колкото бих могъл да му създам аз.
Думите му ме изплашиха. Това не бяха празни приказки, казани от яд, които могат да се забравят сутринта.
— Ти няма да чуеш един Антеро да защитава жрец — казах аз. — Но трябва да знаеш, че Касини само се опитва да надене щастлива маска на нашия неуспех. Той се нуждае от победа. Той репетира онова, което ще каже в Ориса. Запомни, залогът тук е неговата собствена кариера.
— Проклети да са кариерите — изръмжа Дженъс. Но изглежда, веднага съжали за избухването си и за момент замълча. След това попита: — Ами ти, Амалрик? Какво ще кажеш за твоята кариера?
— Чувствам много от онова, което чувстваш и ти — отговорих аз. — Да, тук има богатства. И, да, аз също бих могъл да си надяна щастлива маска и да се хваля с този успех пред цяла Ориса. Но…
Дженъс се изсмя грубо, почти излая.
— Ти също си заразен, нали, приятелю мой? Хванала те е болестта на Далечното царство. Не след дълго ще съжаляваш, че си ме срещнал. — Луната се показа иззад един облак и заля Дженъс със сатанинска светлина. — За тази болест няма лек. — Дженъс вдигна пръст. — Освен един. — Не беше необходимо да гледам накъде сочи. Сочеше на изток, към Далечното царство.
На следващия ден при нас дойде Черната акула. Беше без оръжие, облечен в проста кафява туника, направена от дървесна кора. Единственият отличителен знак за неговата длъжност беше едно шаманско око, нарисувано на челото му. Беше нервен, почти скромен, ако такъв жесток човек въобще може да бъде скромен. Нямаше никакъв увод.