Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
Човешките жертви бяха малки; като се изключи Отрязаното ухо и бедните му приятели моряци, мъртъв беше само още един човек. Той също беше моряк. Черната акула и неговите хора лесно приеха уверенията ни, че ликантийците с нас, включително Л’юр, са от новото чудно поколение, добри ликантийци като благочестивия Отрязано ухо. Сред войниците имаше ранени и докато ние седяхме край огъня и обсъждахме бъдещето, сержант Мийна се грижеше за тях. Поглъщах вкусната храна край огъня, но не смятах, че съдбата ми е особено щастлива. Бях в лошо настроение и размишлявах върху постигналото ни бедствие.
— Можеш ли да построиш друг кораб? — попитах капитана.
— Аха — отговори той. — Може да се направи. Е, не като „Китиуейк“ разбира се. Но ще бъде здрав кораб. Тук има цели гори от пиперено дърво, а то е тъкмо за строеж на кораби. Няма да има време да поизсъхне, но пък е достатъчно здраво, дори и сурово.
— Съжалявам за „Китиуейк“ — казах аз. — Но когато се върнем, ще ти заплатя щетите. — Л’юр се усмихна успокоен, което всъщност целях. Необходима ми беше пълната му поддръжка. — За колко време ще построиш нов кораб?
— Два, може би три месеца — отговори той. — Тези води са опасни… а и през цялото време ще ни наблюдават. Затова трябва да вземем всички предпазни мерки. Новият екипаж трябва да бъде по-добър, ако искаме да стигнем до Редонд.
— Няма да чакаш дълго за парите — каза Касини. Изглеждаше странно весел. — Много скоро ще се върнем у дома и всички в Ориса ще славят имената ни.
— Как можеш да говориш така? — изкрещях аз. — Претърпяхме корабокрушение още преди да съм започнал пътешествието си!
— О, според мен предсказанието беше съвсем ясно. Нали ни предрече трудности — отговори Касини. — Но предвиди и успех. И ето ни сега на Пиперения бряг, където Орисианци никога не са стъпвали. Ти каза, че търговските възможности са приказни. Капитанът също току-що каза, че това дърво е много ценно. Сигурно ще има и ценни метали, а видяхме и чудни животни и птици, с които ще предизвикаме възхищението на хората у дома. Ти намери своето щастие, приятелю Амалрик. Не е необходимо да търсиш повече.
— Но… Далечното царство… тогава е изгубено — възразих аз. — Не мога да гарантирам, че баща ми ще даде пари за друга експедиция. А не съм сигурен, че и твоите началници ще я одобрят.
— Прав си — каза Касини. — Сигурен съм, че няма. Да се върви по-нататък, ще кажат те, означава да се отрича предсказанието. Но нима не разбираш? На нас вече не ни трябва Далечното царство.
Не му отговорих. От тези брегове можехме да получим голяма печалба. Изключителна печалба и слава за семейство Антеро. Макар че пътешествието ни не беше завършено, това бяха първите нови земи, открити за Ориса от много години насам. Но за мен това не означаваше нищо. Единственото, за което мислех, беше блясъкът на златната слънчева светлина, която ме приканваше отвъд черния юмрук. Приканваше ме да отида в Далечното царство.
— Можеш да задържиш златото за себе си, Касини — изръмжа Дженъс. — Също и всички похвали на хората в Ориса. Аз обаче възнамерявам да продължа.
Макар да виждах, че се държи като хлапак, сърцето ми подскочи от радост.
— Не си ти този, който решава, капитан Грейклок — каза Касини. — Експедицията не може да продължи без моята благословия, дори да сме готови за път. А ние не сме.
Дженъс беше толкова ядосан, че се страхувах да не посегне към ножа си. Бързо се намесих.
— Спри, Дженъс. И ти, също, Касини, ако обичаш. Няма нужда да си разменяме груби думи. И не се налага да вземаме бързо решение. Защо не оставим този въпрос за след няколко дни… когато нещата ще са поясни?
— Не ми е необходимо по-нататъшно изясняване — тросна се Касини. Отказваше да отложи въпроса.
— О, не ти е необходимо, нали? — кимна Дженъс. — Добре, хайде тогава да те попитам: как предлагаш да се изхранваме през тези три месеца?
— Хората от брега… — започна Касини.
— … се справят доста добре, благодаря — прекъсна го Дженъс. — И ще да отделят и за нас. — Той посочи остатъците от печените раци. — Но това са хора рибари, Всъщност дори и рибари не са. Те живеят от онова, което могат да измъкнат изпод скалите или изпод при-боя. Засяват по малко тук-там и събират малко плодове и ядки. Но това съвсем не е достатъчно, за да ни хранят цели три месена, че и повече.
— Ние също имаме продукти — възрази Касини.
— Сушени храни — изръмжа Дженъс. — И някои пикантерии от къщи. Но те са само за подслаждане. И то за пътуването ни по море, спомняш ли си? И недей да ми казваш, че ще сторим същото тук, защото няма да можем. Като прибавим себе си към туземците, изобилието край брега много скоро ще се превърне в недоимък. И ще разбереш, че плодовете и ядките не растат в овощни градини, а са пръснати из цялата гора… както и целият живот в тези страни. Освен това дивечът ще намалее след около един месец. Тогава туземците много бързо ще разберат, че ние сме лоши гости. Присъствието на моряците може би ще бъде търпяно, защото те могат да помагат при риболова. Но ние тримата и войниците едва ли ще бъдем добри ловци, които доставят повече храна, отколкото изяждат. Запомни какво ти казвам: те по-скоро ще ни убият, вместо да загинат от глад.