Далечно царство
- Автор: Кол Алън, Бънч Крис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Далечно царство». Краткое содержание книги:
— Дойдох да моля за една услуга за моя народ — каза той. — Ние нямаме право да молим за такава услуга, защото сами сме си виновни. Имаме непростим грях, извършен преди много години.
Не можех да си представя какъв грях може да тревожи цял народ от канибали, но изприказвах подходящи приказки за голямата услуга, която са ни направили, и обещах, че и ние ще направим каквото можем. Черната акула се обърна към Дженъс.
— Ти показа големи умения в общуванията с духове — каза вождът. При тези думи Касини се изкашля, но, Черната акула изглежда не му обърна внимание. — Ние мислим, че уменията ти може би ще ни помогнат.
— Моля, продължавай — каза Дженъс. — Макар че трябва да разбереш, че не аз, а той — Дженъс посочи Касини — направи магия над мрежата, която хвърлих. Все пак щом мислиш, че можем да ви помогнем, разкажи ни за вашето нещастие.
Черната акула явно беше доволен от скромността на Дженъс. Той заповяда да донесат възглавници, натъпкани с морска трева, и раковини, пълни с някаква силна течност, за да се освежим. Настанихме се и се приготвихме да изслушаме неговия разказ.
— Било е по времето на моята баба — започна Черната акула. — Тя била млада жена и още не била родила първото си дете. Тогава сме били щастлив народ, морето ни дарявало със своето изобилие, а горите с много плодове, така че нашите хора винаги имали какво да ядат и да пият. Светът по онова време бил много по-добър, а враговете ни били малко. Но един ден шаманът, който бил неин баща, събрал народа на това място — Черната акула посочи с ръка мястото, където седяхме — и предупредил, че в селския казан бълбукат лоши предзнаменования. Миризмата била лоша, казал той, и като бръкнал в казана с бъркалката, извадил едно двуглаво тюленче.
— Никой не можел да каже как се е озовало там. Но всички били съгласни, че не е възможно да го е сложил някой от нас, защото кой би пожелал такова нещо на собствения си народ? Хората се изплашили и поискали шаманът да им каже какво да направят, за да се предпазят. Той обаче не можел да каже нищо, защото черната магия в казана била отнела силата му. Хората започнали да се чудят каква ли ще е бедата, която ги очаква. Някои казали, че сигурно ще е силна буря. Други казвали, че трябва да наточим оръжията си, защото това можело да бъде само някоя подла атака от враговете ни, далерийците, които живеят недалеч оттук. — Черната акула ни погледна съвсем искрено и каза: — Трябва да знаете, че сте имали голям късмет, задето попаднахте на нашите брегове. Далерийците са лош народ и изобщо не ценят живота на чужденеца. Те са свирепи хора и дори няма да почетат убитите от тях, като ги изядат.
Касини отново се прокашля. А може и да беше смях. Напълних отново раковината на Черната акула, така че да не забележи непочтителността ни.
— Но не от далерийците трябвало да се страхуваме. Баба ми казваше, че срещу тях били взети необходимите мерки и били принесени жертви. Приливът идвал и се оттеглял много пъти, докато за поличбата забравил дори и шаманът. Една сутрин, точно преди слънцето да прогони духовете на мъглата от брега, в селото се чул силен гръм. Помислили, че бурята най-после е дошла. Поне не били далерийците. Всички изскочили да пищят, да плачат и да търчат насам-натам, както ги бил научил шаманът, защото така бурята щяла да си помисли, че ни атакува нейният брат, и да потърси други, на които да навреди. Например далерийците.
С крайчеца на окото си забелязах как Касини кима в знак на разбиране. Рядко одобрение от страна на един жрец на Ориса.
— Но не се виждал никакъв облак и моят народ скоро разбрал, че гърмежът не бил от буря. И звукът не идвал откъм морето, а откъм сушата, ей оттам.
Черната акула посочи с ръка и ние се обърнахме към високите скали зад гората.
— На изток — продължи той, — точно зад онези скали има пропаст. Бездънна пропаст. И зад тази пропаст има скала, толкова стръмна, че дори дяволът не би могъл да се изкачи по нея. Оттам, господари мои, идвал гьрмът.
— Шаманът наредил войните да се приготвят за бой и изпратил най-смелите хора на племето да разберат какво ни заплашва. Когато стигнали до пропастта, те не видели никого, а гърмежът престанал. Учудили се и решили да се върнат. Но преди да тръгнат, уви, бумтенето се подновило. Отначало не видели нищо, после един от тях извикал и посочил към скалата. На върха видели отблясък от метал. По скалата, както казах, никой не може да се изкачи. Но въпреки това на нея имало хора… хора, облечени в метал. А също и коне.
Дженъс се беше навел напред, челото му бе свъсено от напрежение. Изведнъж си спомних историята, която ми беше разказал. За срещата му с ездачите-духове.