Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
— Сега ще чакаме — подхвърли на Сил, — а през това време аз ще свърша малко работа. Необходими са ми и останалите, с които сте слели душите си.
В меката светлина на следобеда Тесая обикаляше градчето пред прохода и се бореше с опасенията, които все повече го тормозеха. Новините в този ден бяха твърде противоречиви.
Съобщението, донесено от птицата, помрачи духа му, но не го лиши от решимост. А бързите конници на Риасу се появиха с прекрасна и неочаквана вест, която можеше да обърне всичко в негова полза. Ако държаха в ръцете си главния маг на Ксетеск, това би си струвало усилията да се опазят от могъществото му. Дори с неговите страшилища щяха все някак да се справят. Стилиан бе предложил помощта си срещу бързо завръщане в своята Школа. Чудесно! Тесая с удоволствие би обещал всичко, без да даде нищо, особено на маг.
Но сега надушваше неприятности. Отначало изпадна във възторг от наивността на Стилиан, от прекомерното му самочувствие, и веднага върна конниците да предадат писмена покана за преговори. Поумува дали да пресрещне Стилиан, струпвайки огромна войска пред входа. Защо да губи хора, щом с малко търпение щеше да постигне желаното, без да се пролее капка западняшка кръв?
Но денят гаснеше и Тесая се поддаваше на тревогата. Стилиан и другите с него трябваше да са пристигнали още преди час. Нямаше ги и бойците му, които той изпрати със заповед да сменят отряда на Риасу.
Можеше да има какви ли не причини за забавянето — паднала подкова на кон, протакане преди тръгването от западния край, по-дълга почивка насред прохода. Или пък Стилиан измисляше още какво да поиска при пазарлъците.
Тесая седна на плосък камък и се загледа на юг. Залязващото слънце хвърляше прекрасна червена светлина над градчето, сякаш гневно палеше облаците, през които лъчите му проникваха до земята. Отдясно дочуваше приглушено удари на чук и стъргане на трион. Отляво под него се отвори вратата на една от превърнатите в затвор казарми и унилите примирени войници от Изтока излязоха един по един, за да се разтъпчат преди свечеряване под зорките погледи на стискащи брадви стражи.
След три дни оградата от дебели дървени трупи щеше да обхване цялото градче, тогава можеха да се заемат с укрепленията вътре в прохода, за които досега нямаха време. Тесая се загледа над плитката падина, където бяха старите постройки. Навсякъде по южния склон и платото над него виждаше сиви платнища. Знамената на цяла дузина племена и поне стотина по-дребни знатни родове гордо се издигаха над огнищата, около които нагъсто бяха струпани полукръгове от палатки.
Самият той оставаше в странноприемницата със съветниците, тук беше и Арноан, когото искаше да държи под око. Малцина от семейството на Тесая бяха в градчето. Синовете му се сражаваха редом до Сенедай на север. А братята му отдавна бяха мъртви, погубени от магове на Ксетеск.
Озъби се и стана, опъвайки куртката по тялото си. Стилиан… Закрачи енергично към западния край на градчето.
— Нужен ми е съгледвач — каза на командира на стражата.
— Веднага, господарю.
Извиканото с все сила име отекна от близките сгради. От бойците, копаещи ров за заострени колове пред стената, се отдели един и тичешком се приближи.
— Това е Кесарин, господарю.
Тесая кимна и се обърна към мускулестия младеж, затъкнал брадвичка под колана си.
— Добър бегач ли си?
— Да, повелителю — закима оживено Кесарин.
Желанието да бъде полезен тутакси прогони страха му от Тесая.
— Щом е тъй, влез в прохода. Вземи закрит фенер и внимавай със светлината. Искам от теб да намериш глупаците, които пратих вътре по-рано следобед. Не доближавай никого. Щом се върнеш, веднага ела да докладваш лично на мен.
— Слушам, повелителю.
— Върви.
Тесая се огледа към черната паст на прохода, която полека тънеше в плътните сенки. Никак не му се искаше да предизвика сблъсък със Стилиан и неговите страшилища, но с първите лъчи на зората не би му останал друг избор. Дано Кесарин се върнеше бързо. Мисълта, че и той може да изчезне под планината, плашеше вожда повече, отколкото би трябвало.
Заобиколен от страховитите си воини, Стилиан се отпусна и оформи маната за мисловна връзка, от която може би щеше да извлече огромно удоволствие… или да се проклина вечно, че я е осъществил. Маната се усука като синьо въже и проникна през планината, За да стигне до един ум в Ксетеск — умът на човек, наслаждаващ се отскоро на властта, но неспособен да му се възпротиви.
Стилиан мигновено преодоля разстоянието и устните му помръднаха в усмивка, когато заклинанието се понесе над спящите съзнания на стотици магове. За него те бяха като малки вълнички в спокойно езерце, същинска карта, която умелият и знаещият можеше да разгадае.