Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— В състояние ли сте да обясните това, което се случи със семейство Хейли?

Джейк се замисли за миг. Камерите снимаха. Погледна Карл Лий и Тоня.

— Пред вас е едно чудесно семейство. Преди две седмици животът пред тях бе хубав и лесен. Работа в хартиената фабрика, малко пари в банката, сигурност, стабилност, заедно на църква всяка неделя, едно щастливо семейство. После, по причини, известни единствено на господ бог, двама пияни и дрогирани типове извършват ужасно насилие върху това малко, десетгодишно момиченце. Те ни втрещяват, изпълват ни с отвращение. Опропастили са живота й, живота на нейните родители, на цялото семейство. Баща й не е в състояние да понесе това. Нещо се прекършва в него. Той е сломен. Сега е в ареста, очаква делото и реалната перспектива да Отиде в газовата камера. Изгубва работата си. Изгубва парите си. Изгубва порядъчния си живот. Може би малките ще трябва да растат без баща. Майка им трябва да си намери работа, за да ги издържа, ще се наложи да проси и да взема на заем от приятели и роднини, за да не умрат от глад. Ето моя отговор на вашия въпрос, сър — това семейство е съсипано и унищожено.

Гуен тихичко заплака и Джейк й подаде носна кърпа.

— Не намеквате ли, че защитата ще се аргументира с моментно умопомрачение?

— Да.

— Ще пледирате ли действително за това?

— Да.

— Можете ли да го докажете?

— Това ще решат съдебните заседатели. Ние ще им осигурим специалисти психиатри.

— Съветвахте ли се вече с такива специалисти? Бихте ли ни съобщили техните имена?

— Не, все още е рано.

— Чухме, че имало заплахи за разправа с мистър Хейли. Бихте ли потвърдили тези слухове?

— Не престават заплахите срещу мистър Хейли, семейството му, моето семейство, шерифа, съдията и почти всички, замесени в това дело. Не знам доколко са сериозни.

Карл Лий погали Тоня по крачето и смутено заби поглед в масата. Изглеждаше уплашен и уязвим и сякаш търсеше състрадание. Синовете му също бяха уплашени, но следвайки изричните указания, стояха изпънати и не смееха да помръднат. Петнайсетгодишният Карл Лий младши, най-големият, стоеше зад Джейк. Джарвис, вторият, на тринайсет, седеше зад татко си. Робърт, на седем, зад майка си. Бяха облечени в еднакви тъмносини костюми с бели ризи и малки червени папийонки. Костюмът на Робърт по-рано принадлежеше на Карл Лий младши, после на Джарвис и едва след това стана негов; личеше си, че е по-дълго носен от другите два, въпреки че беше чист, прилежно изгладен и закопчан от горе до долу. Имаха вид на будни деца. Как би могъл един съдебен заседател да ги лиши от баща за цял живот?

Пресконференцията пожъна огромен успех. Националните и местните канали излъчиха репортажи и в централните, и в последните новини. На първите страници на вестниците в четвъртък бяха поместени снимки на семейство Хейли и техния адвокат.