Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Това е последното предизборно изказване на Луис, но немците смятат, че тей разполага с още някои резерви. На 30 октомври, само шест дни преди изборите, Рибентроп телеграфически изпраща на Томсън копие от донесението на полския посланик във Вашингтон от 7 март 1939 г., намерено от немците сред заграбените архиви на полското Министерство на външните работи във Варшава. Посланикът излагал съдържанието на разговора си с посланика на САЩ във Франция Булит, който, очевидно със съгласието на Рузвелт, уверил поляка, че в случай на война президентът е готов да окаже на съюзниците, включително и на Полша, всякаква помощ. Според Рибентроп телеграмата на полския посланик била неоспоримо доказателство, че Рузвелт е „подпалвач на война и престъпник-лицемер“. Рибентроп предлага на временно управляващия да осигури най-широко разпространение на този документ с помощта на радиото и пресата.
По поръчение на Томсън издателят на неделния вестник „Ню Йорк инкуайър“ Уилям Грифин — един от платените агенти на Вирек — за 5 хиляди долара на 1 ноември напечатва под огромно сензационно загла-вие телеграмата на полския посланик отначало в своя вестник, а след това и в специалното издание на същия брой с тираж от 250 хиляди екземпляра. Статията с телеграмата правят известно впечатление, но „избухване на бомба“ (както Томсън докладва на Рибептроп) не става. Рузвелт и държавният секретар я опровергават, а след изборите изобщо я забравят.
Но ето че всичко свършва — речите, кампанията, изборите. На поредния конгрес на КПП Луис си дава оставката, а след девет месеца от сърдечен пристъп умира Дейвис — разочарован и компрометиран. Нацистите претърпяват поражение в опитите си да не допуснат преизбирането на Рузвелт. Но Томсън не слага оръжие.
Оглавявайки посолството, той не разчита само на Вирек и неговата политическа агентура. Веднага след като започва войната в Европа, Томсън създава две отделни тайни мрежи „за защита на германските интереси“, в случай че САЩ се обединят е Англия и Франция срещу Германия или че скъсат дипломатическите си отношения с райха.
Първо, той организира група от чуждестранни журналисти, представящи вестници на онези страни, които според него трябва да останат неутрални. Като обещава всекиго солидно за онова време месечно възнаграждение от 350 долара, той ги убеждава да станат негови епизодични осведомители, преди всичко във Вашингтон и Ню Йорк.
Второ, успява да създаде на цялата територия на Съединените щати агентурна мрежа от 47 „абсолютно сигурни агенти“, готови в случай на необходимост да организират шпионски групи. Четирима от тях действуват във Вашингтон, трима — в Ню Йорк, останалите в различни щати: тринадесет — в Илинойс, трима — във Висконсин, четирима — в Минесота, трима — в Луизиана, петима — в Тексас, шестима — в Мисури, по един — в Индиана, Небраска, Айова, Флорида, Джорджия и в щата Вашингтон.
Томсън е опитен разузнавач. С пълно основание той смята за главна задача на своята „секретна дипломация“ систематичното наблюдаване на Рузвелт, избран за трети мандат, тъй като президентът на формално неутралните САЩ понякога взема важни решения, които имат пряко отношение към военните мероприятия на Хитлер. Затова Томсън се стреми колкото е възможно повече да знае за плановете и намеренията на Рузвелт, а също и да научава за неговите решения още в процеса на подготовката им.
Томсън успява да намери във вашингтонските джунгли няколко души, имащи достъп до „коридорите на властта“ или до държавните тайни и готови да ги споделят срещу определено възнаграждение. Най-важният от тях е, както съобщава Томсън, приятелят на министъра на правосъдието Омир Камингс. Чрез този агент немецът получава твърде много важни сведения. Така например на 11 юни 1940 г. Томсън докладва в Берлин, че според донесението на неговия „сигурен осведомител“ в разговор с министъра на правосъдието Рузвелт изложил намеренията си по следния начин:
1. При създалата се военна ситуация президентът ще използва всякакви юридически „вратички“, за да заобиколи закона за неутралитета и да оказва на съюзниците всевъзможна помощ.
2. Ако войната се проточи, той ще вземе мерки за създаване в страната на запаси от въоръжение и за разгръщане на американската армия и ще ги предостави на разположение на съюзниците.
3. Ако войната свърши скоро и Англия и Франция пре търпят поражение, САЩ в продължение на две години ще запазят мирните си отношения с Германия, а през това време ще разгърнат своята армия, военноморския си флот и военновъздушните сили, колкото и да им струва това.