Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Но всички тези твърдения са твърде съмнителни. Единственият агент на абвера, проникнал в дома на Чърчил е Краус. Английските органи за сигурност извършили съответното разследване, но тъй и не стигнали до истината и не могли да се доберат до доказателства за това, че в семейството на Чърчил се е подвизавал германски шпионин.
Известно време Краус бил държан в лагер за интернирани, а след това го преместили в затвора. При разпитите той категорично отричал вината си. Англичаните многократно, понякога „пристрастно“ разпитвали арестувания след войната Хискес, но той не потвърдил сътрудничеството на Краус с абвера.
Докато е бил в английския затвор при строг режим, Краус все пак няколко пъти е заминавал някъде със затворена кола, която идвала специално за него. Обикновено приказлив и общителен, той се връщал мрачен и сдържан. Веднъж през юни 1945 г. австриецът пак заминал за някъде и в затвора повече никой не го е видял.
Какво е станало? Много от героите на разказаната история, които биха могли да хвърлят светлина върху събитията от онези дни, вече не са между живите. Самият Фреди Краус е жив, води затворническо съществуване някъде в Австрия и мълчи.
Епилог
На 26 април 1945 г. ФБР от името на Кохлер изпраща последното негово донесение в радиоцентъра на абвера за връзка със задграничната агентура, намиращ се на три хиляди мили, в сенчестото предградие на Хамбург Волдорф. Това е огромна, грижливо замаскирана сграда над подземен железобетонен бункер, който в продължение на почти десет години е център на германската тайна служба.
Само няколко седмици преди това тук е можело да се видят офицери от разузнаването, радисти, шифровачи, секретарки, куриери… Тук са се събирали нишките за връзка със стотици агенти във Великобритания, Северна и Южна Америка и и такива далечни страни като Патагония42 и Афганистан.
Сега тук едва ли можело да се наброят повече от десетина души, равнодушни към всичко. Над тях огромният Хамбург, лежал в руини, а до падането му оставали няколко часа. Радиостанцията все още действувала с помощта на запасни генератори, но ако по-рано всяка смяна приемала стотици донесения, сега всяка телеграма предизвиквала учудване. На кого още му е притрябвало да поддьржа връзка с Волдорф?!
Радистът, приел телеграмата на Кохлер, също бил учуден, но все пак записал петзначните групи от цифри и без да ги дешифрира, ги предал на младия лейтенант Роер, старши на смяната. Роер равнодушно погледнал редовете от цифри, веднага накъсал телеграмата и я изхвърлил.
— Той чака отговор — напомнил радистът.
— Предай му да приключи работата.
През май 1945 г. на Кохлер е изпратена телеграма със следното съдържание:
„Обстоятелствата ни принуждават да прекратим връзката, но продължавайте да дежурите веднъж в седмицата в съответствие с разписанието. Не се отчайвайте. Ще се грижим за вас и както обикновено, ще защитаваме интересите ви.