Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
След конгреса Томсън съобщава в донесенията си, че можал да постигне да бъдат включени в избирателната платформа на Републиканската партия няколко точки, явно благоприятни за немците.
„Умело използвайки технически похвати — пише той на 3 юли, — изолационисткото крило на Републиканската партия постигна успех в обосновката на външната политика на своята партия въз основа на принципите, които кандидатът за президент Уилки се задължи да спазва.“
Според Томсън най-важните от тези точки са следните:
1. Републиканската партия решително се обявява против въвличането на нацията във война.
2. Републиканската партия се изказва за „американизъм, готовност за военни действия и мир“.
Томсън откровено заявява, че именно той е автор на тези точки, „взети почти дума по дума от ефектното обръщение в американската преса, публикувано по наша инициатива“.
Щом завършва конгресът на Републиканската партия, Томсън, Щремпел и Вирек се заемат с конгреса на Демократическата партия.
„Аташето по печата Щремпел се погрижи няколко надеждни конгресмени-изолационисти да заминат за Чикаго с намерение да повлияят на делегатите и да постигнат поне формално включване в избирателната платформа на Демократическата партия на задължението за неучастие в европейската война“ — съобщава Томсън.
Според думите му тези конгресмени ще използват вече изпитаното, оправдало се и ефектно обръщение, публикувано срещу заплащане. Вирек съставил за демократите същото обръщение, както и за републиканците, като само изменил призива:
„Не допускайте Демократическата партия, известна в историята като партия па ненамесата, против волята на 93 процента от американците да се превърне в партия на намесата и войната!“
На 15 юли обръщението се появява във вестник „Чикаго трибюн“.
Зает с интриги от подобен род, Томсън не обръща особено внимание на дейността на Дейвис и неговата компания. А през това време бързото развитие на събитията, издигането на кандидатурата на Уилки от републиканците и вероятността за издигане на кандидатурата на Рузвелт от демократите подтиква Джон Луис към по-решителни действия. Дейвис на свой ред настоява Херцлет да пристигне в САЩ възможно най-скоро. Немецът изпълнява молбата му, но този път остава в Щатите само четири дни. Усиленото следене на Луис и Дейвис, подслушването на телефонните разговори и цензурирането на кореспонденцията им, както и строгото наблюдаване на самия Херцлет толкова изплашват последния, а Дейвис до такава степен го разочарова, че той преценява по-нататъшното си присъствие в САЩ за безполезно и скоро се измъква в Мексико. Тук свьршва и неговата роля в описваните събития.
Заминаването на Херцлет предизвиква у Дейвис чувство на облекчение. Той вече не се нуждае от помощта на немеца. През времето между двете посещения на Херцлет в САЩ, Дейвис съумява да укрепи положението си в абвера, да се превърне в особено доверен агент-груповик със собствена шпионска мрежа и със свои независими линии за връзка с Берлин с помощта на шифрите на германския военноморски аташе и германската мисия в столицата на Мексико.
Като използва широко собствената си международна фирма и контактите си в Англия и Франция, Дейвис лесно получава необходимата му информация. Доколкото САЩ формално остават неутрални, той може свободно да посещава страните, в които немците нямат достъп.
Дейността на Дейвис в тази насока започва на 16 май 1940 г., когато един от неговите делови партньори, известен в абвера с прякора „Макдоналд“, се отправя на обикновено на пръв поглед пътешествие из Европа, а всъщност тръгва да предаде събраната и зашифрована от Дейвис информация. „Макдоналд“ успешно се промъква през британската блокада и проверки и връчва материалите на германския генерален консул в Генуа, а той незабавно ги препраща в абвера.
Приблизително по същото време първият вицепрезидент на фирмата на Дейвис и ръководител на задграничните му операции Хенри Уилсън се намира в Париж и Лондон, където изпълнява определени поръчения на Дейвис. На път за САЩ Уилсън тайно остава известно време в Рим и предава събраната в Англия и Франция информация на специалния човек за връзка, изпратен от германското разузнаване в Берлин.
На 25 май 1940 г. Уилсън се среща в столицата Мексико е високопоставен сътрудник на абвера, означен в намерените документи само с псевдонима Фриц, и получава от него цял списък със задачи, които трябва да изпълни в Англия и Франция. Този път пребиваването на Уилсън в британската столица е особено резултатно благодарение на близките отношения на Дейвис с шотландския индустриалец лорд Инверфорт, занимаващ се с производство на боеприпаси и самолети. И самият Инверфорт, и неговият зет, морският офицер в оставка Лангтън Джонс, са прекрасно осведомени за състоянието на британската военна промишленост, а зет му, освен всичко друго, притежава и широки познания в областта на военните и военноморските проблеми.