Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Херцлет съобщава на временно управляващия за огромния фонд, който е на негово разположение, и заявява, че би било по-сигурно, ако в посолството се присъедини към него и Дейвис и „активно подкрепи мистър Луис“.
При разпитите Томсън твърди, че след като Херцлет л сн отишел, той решил да не взема никакво участие в тази авантюра и дори уж помолил Министерството на външните работи на Германия да ходатайствува пред Гьоринг да се снеме доверието от Дейвис и да се отзове Херцлет. Всъщност всичко е било другояче. Без да възразява против замислената операция, Томсън протестирал само против намесата в неговите прерогативи и заявил, че той и неговото посолство са много по-добре подготвени за организиране на такава кампания и с Луис, и без него.
Такова е положението около 12 април 1940 г., когато Херцлет, смятайки подготвителния стадий на работата си в САЩ за завършен, заминава за Мексико, за да организира контрабандните доставки на мексикански петрол за Германия, въпреки британската блокада. Германското посолство, което в продължение на две десетилетия след Първата световна война заема една и съща къща на „Масачузетс авеню“ във Вашингтон, събира политическа (чрез дипломатите) и военна (чрез военните аташета) информация, като при това счита, че не излиза извън обичайните политически рамки. През 1937 г. за посланик на Германия в САЩ е назначен професионалният дипломат доктор Ханс Хайнрих Дикхоф и обстановката в посолството рязко се изменя. Интригите и шпионажът стават всекидневна практика на посолството.
През 1938 г. правителствата на САЩ и Германия временно отзовават своите посланици и германското посолство във Вашингтон се превръща в истинска ци-тадела на фашизма. Дикхоф, обезпокоен, че информацията, която изпраща от Вашингтон групата на останалите там посредствени дипломати, е бедна и повърхностна, започва да търси човек, който би могъл да подобри положението. Той разбира, че за тази цел е необходим опитен разузнавач, несвързан пряко с посолството.
През лятото на 1938 г., по време на почивката си в един немски курорт, Дикхоф се запознава с един човек, който търси именно такава работа. Това е Георг Силвестър Вирек, доста талантлив поет, поклонник на Оскар Уайлд. Един от най-щастливите и хитри немски разузнавачи в САЩ по време на Първата световна война, той избира за своя професия търговията с политически тайни.
Дикхоф приема предложението на Вирек да организира във Вашингтон разузнавателната работа за немското посолство и му урежда командировка за САЩ под формата на кореспондент на един мюнхенски вестник. Това прикритие трябва да служи и за канал, по който да изпращат на Вирек средства от неподлежащия на никакви ревизии секретен фонд на Министерството на външните работи на Германия, обикновено фигуриращ като „Специална сметка на Дж.“
Томсън значително разширява функциите на получения „по наследство“ Вирек. Поетът-шпионин съвсем не е само, както сам казва за себе си, „пропагандна кукувица, снасяща яйца вън всяко чуждо гнездо“. Томсън му възлага обработването на законодателите и политическите дейци, които оказват влияние върху формирането на общественото мнение в САЩ, за да се задълбочи разцеплението в страната и да се създаде постановка на неувереност и хаос. Но и това не е всичко. Вирек получава указание да информира Берлин относно това, „какво всъщност става в Съединените щати“, т.е. да събира особено поверителна и тайна информация. На разпита след войната Дикхоф признава, че в това се е състояла главната задача на Вирек.
Изпълнявайки задачата на Томсън, Вирек създава мрежа от информатори в най-важните органи на вашингтонската администрация и преди всичко в Конгреса. Той установява близки лични отношения с група законодатели сред изолационистите33 и противниците на Рузвелт, но е достатъчно умен, за да не ги компрометира с „дружбата си“. Успоредно с тази група той си създава мрежа и от платени шпиони в канцелариите на своите приятели — сенатори и конгресмени.
Томсън прекрасно разбира каква опасност крие по-добна дейност на посолството и на какъв риск се подлага самият той като дипломат. В телеграми до Берлин той моли да му се разреши да провежда секретна работа, както той намери за добре, да не докладва за подробностите и да не иска да му се отчитат за разходите.
Войната в Европа нарушава връзката с посолството, осъществявана чрез дипломатически куриери, и принуждава Томсън да използва други канали. Той правилно предполага, че англичаните четат неговите шифровани донесения и съобщават съдържанието им на американците. С телеграма до германското Министерство на външните работи от 3 юли 1940 г. той моли да му се разреши да унищожи всички документи за неговите разходи за политически цели, тъй като се страхувал, че могат да попаднат в ръцете па противника, а това би било истинска катастрофа за „приятелите на Германия“ Томсън пише, че за „успеха на усилията му, насочени към задържане на Съединените щати от влизане във войната и за оказване на съответното политическо вляние“, трябва да използват „специални методи“ и да се разплащат посредством доверени и сигурни посредници. При такива обстоятелства „не трябва да разчитат на получаване на разписки“. Такова разрешение скоро се получава. Цялата преписка, отнасяща се до тайните операции на посолството, е унищожена и по-нататък паричните плащания стават без разписки.
33
Изолационизмът е политическо течение в САЩ, което преди Втората световна война поддържаше „ненамесата“ на САЩ в европейските работи, а през самата война беше против втория фронт и спъваше дружбата между съюзниците, които се бореха срещу хитлеризма. Бел. прев.