Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
От секретните донесения на генерал Бетихер се вижда, че неговите приятели от средата на американските офицери или изобщо слабо са познавали обстановката в собствената си страна и положението в армията, или са имали за тях неправилна представа. Дружбата на тези военни с представители на потенциалния противник, техните изолационистки и антианглийски настроения карат Бетихер да повярва, че по-голямата част от командния състав на американската армия е нелоялна към своята страна или най-малко не иска война с Германия на страната на англичаните.
Заедно с това Бетихер лошо използвал наистина ценните сведения, които получавал от своите агенти. Така например той бил своевременно и точно информиран за секретните американо-японски преговори, но в донесенията си до Берлин твърдял, че Рузвелт уж усилено се опитвал да предизвика Япония да започне война в Азия, за да създаде условия за военна намеса от страна на Съединените щати в европейските работи. Бетихер уверявал Берлин, че японците нямало да се хванат и че в най-близко бъдеще не се очаквала война между САЩ и Япония.
През май 1940 г. контраадмирал Хупър започва да предава на сенатора Уилър секретна информация, от която следва, че немците не са в състояние да предприемат въздушно нахлуване в САЩ, а също така и данни за бързо увеличаване на американската помощ за Великобритания.
След това се случва нещо далеч по-важно. На 8 юни 1910 г. при Уилър идва един млад капитан, един от участниците в групата, и пита дали на сенатора са необходими „някои факти“ за положението на отбраната на САЩ. Той споменава че САЩ нямат нито един военен самолет, годен за бойни операции в чужбина, че те могат да участвуват например в нападения срещу Куба или Мексико, но не са в състояние да се противопоставят на съвременните военновъздушни сили на Германия. Когато правителството заявява, твърди капитанът, че САЩ имат на въоръжение „повече от четири хиляди готови за бойни операции самолети“, то лъже американския народ.
Капитанът и по-нататък продължава да снабдява Уилър с подобна информация. Сенаторът я обсъжда с Менли или с агента на Вирек в своята канцелария, а те предават всичко чуто на Бетихер или Щремпел. А офицерът, чувствувайки своето безсилио „да разобличи“ Рузвелт, се решава на отчаяна стъпка.
През лятото на 1941 г. президентът поставя на оперативно-плановото управление на щабовете на армията и на военноморския флот задачата да разработят, както се изразява капитанът, „план за бойните действия на американската експедиционна армия“. В действителност стана дума за щабни разработки и ориентировъчни изчисления на военните материали, необходими за победа над потенциалните противници. Всички тези документи като съвкупност се наричат „Програма на победата“. Групата на Смит—Линдберг я разглежда като безспорно доказателство за това, че според мнението на генерал Ведемайер „се планира намеса на Съединените щати във войната и че обещанията на президента Рузвелт да не ни въвлича във военните действия се оказаха само предизборна риторика“.
Противниците на политиката на Рузвелт вземат решение да спрат президента, тръгнал по пътя на войната, като с тази цел направят обществено достояние „Програмата на победата“. С неблаговидната роля на изпълнител на замислената акция се нагърбва капитанът. На 3 декември 1941 г. след като работният му ден в оперативно-плановото управление на военното ми-нистерство завършва, той изважда от сейфа дебела папка, в която се намират секретните документи на „Програмата“, увива ги в хартия и като обикновен пакет ги изнася от сградата. От домашния си телефон офицерът се обажда на Уилър и се уговаря да се срещне с него същата вечер в квартирата на сенатора. Капитанът донася на срещата това, което Уилър по-късно ще нарече „най-охраняваната тайна във Вашингтон“.
— И не се ли страхувате от последствията? — пита сенаторът.
— Конгресът — това е законодателната власт — отговаря офицерът — и когато става дума за живота на хора, той има право да знае какво прави изпълнителната.
Като предават на Уилър екземпляр от „Програмата на победата“, капитанът и неговите съмишленици смятат да убедят сенатора, че планът, който предвижда да „бъде сформирана армия за нахлуване с численост до 5 милиона души“, а общата численост на въоръжените сили да бъде увеличена до 10 045 658 войници и офицери, е разработен по нареждане на президента. Според думите на капитана планът вече е представен на Рузвелт и офицерът е искал да предостави на Уилър данни, за да бъдат те използвани в реч, с която сенаторът би разкрил самия факт, че съществува такава „Програма на победата“, но без да споменава каквито и да е конкретни детайли.