Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Във Вашингтон, още преди влизането на САЩ във войната, съществува група военни, на които мощта и организираността на германската военна машина е направила огромно впечатление и които разглеждат съ-битията от откровено прогермански позиции. Нейните многобройни, но влиятелни членове често действуват като изолационистко лоби. От време на време те се събират в дома на своя идеолог, бившия американски военен аташе в Берлин полковник Труман Смит. Той представлява онези сили, които полека-лека действуват зад кулисите на събитията. Смит има определено влияние както върху хората, които определят политиката, така и върху общественото мнение и допринася за задълбочаването на непримиримите противоречия, характерни за Америка от онези дни, когато се решават най-важните проблеми на войната и мира.
Убеден консерватор, прекланящ се пред авторитаризма, Смит е склонен безкритично да вярва на германците. В тази група военни влизат офицери от всички родове войски, в това число контраадмирал Хупър. Той е движен не толкова от прогермански настроения, въпреки че, разбира се, и те не са на последно място, колкото от желанието да предотврати влизането на САЩ във войната. Активно участие в работата на групата взема полковник Линдберг, който решително се изказва против въвличането на САЩ в европейските разпри, дори ако това доведе до поражението на Великобритания. Линдберг подкрепя започнатата от него кампания с факти, които получава от своите съмишленици, добре осведомени за мощта на Германия, слабостта на Англия, степента на готовност на САЩ за война и плановете за „подпалване на война“, които уж обмисляла администрацията на Рузвелт.
Разбира се, това не е някаква изследователска група или дискусионен клуб на обикновени граждани. И срещите, и въпросите, които се обсъждат на тях, се пазят в тайна. На съвещанията се носят секретни документи и в процеса на обсъжданията участниците си разменят конфиденциална информация. Членовете на групата поддържат тайна връзка с някои влиятелни изолационисти в Конгреса, особено със сенатора от щата Монтана Бартън Уилър. От време на време те го запознават с някои „факти“, които той използва, за да разобличава Рузвелт като „подпалвач на война“.
Ето такива хора и получените от тях сведения използва генерал Бетихер не само за своите оценки относно политико-моралното състояние на американската армия, но и за да получава „най-достоверна информация“, като при това предполага, че не излиза извън рамките на дипломатическия протокол.
Само трима от членовете на групата доставят на генерала информация наистина необходима и в големи количества. По това време те вече са свалили военните мундири и могат да говорят и да правят всичко, каквото намират за необходимо, тъй като сега не им пречи предпазливостта, задължителна за военнослужещите в отношенията им с военния аташе на една чужда държава.
От тази тройка Бетихер особено цени бившия военноморски летец, майора от запаса Елфорд Уилямс — младши. Като коментатор по въпросите на авиацията на групата вестници на „Скрипс — Хауърд“, той е полезен на Бетихер поради своята близост с групата на Смит. По-рано Уилямс бил близък на Линдберг, който според твърденията на Бетихер в едно негово донесе-ние до Берлин от 20 юли 1940 г. „се опитва да попречи на евреите да осъществяват контрол над американската политика“.
Друг информатор на Бетихер, тясно свързан с малкия кръг на Смит — Линдберг, е Чарлз Алън, също авиационен коментатор. В едно от своите съобщения генералът споменава, че Алън бил близък с него в продължение на няколко годиш и и че „доскоро“ заемал отговорен правителствен пост в гражданската авиация. Както предпазливо се изразява немецът, коментаторът провежда за него „самостоятелна изследователска работа“.
Бетихер постоянно се безпокои, че връзките с Уилямс и Алън могат да бъдат открити, и нееднократно моли Берлин да не споменава имената им в германската преса. На 20 юли 1940 г. той телеграфира:
„Повтарям своята препоръка изцяло да се избягва всякакво споменаване в печата, в разговори с военния аташе и т.н. за нашите връзки с Линдберг и другите американци, които се изказват против евреите.“
На 4 август Бетихер отново напомня:
„Това може да парализира работата на нашия незаменим информатор Елфорд Уилямс, за когото не мога да намеря достатъчно думи, за да опиша колко ни е полезен.“
Човекът, когото хората от кръга на Смит — Линдберг използват за предаване на секретна информация на влиятелни изолационисти в Конгреса и важни политически дейци, е вашингтонският кореспондент па вестник „Чикаго трибюн“ Чезли Менли, който едновременно изпълнява ролята на своеобразен аташе по печата на групата. В Конгреса той поддържа контакт преди всичко със сенатора Уилър и с председателя на комисията по военноморските работи сенатора Уелш. Менли е в близки отношения с германския дипломат Щрем-пел — след войната последният признава, че е считал журналиста за най-ценен източник на информация.