Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
4. Ако немците някога нападнат Канада, владенията на Англия или Франция в Западна Индия, САЩ незабавно, независимо от готовността си, ще обявят война на Германия.
Томсън разполага с още един, дори по-ценен източник на информация. Както вече знаем, Тайлър Кент, шпионинът в американското посолство в Лондон, е разобличен и арестуван през май 1939 г., но немците продължават да получават почти дословни копия на Рузвелтовите телеграми, особено на тези, които президентът си разменя с посланика на САЩ във Великобритания Джоузеф Кенеди. Те постъпват от Томсън във Вашингтон и след разобличаването на Кент. Донесенията на Кенеди дават възможност на Томсън да прецени способността на Великобритания да продължи войната и характера на разрушенията, причинени от въздушните бомбардировки над Англия през есента на 1940 г. Той препраща в Берлин цяла серия съобщения на Кенеди с описание на „потресаващите резултати от немските въздушни нападения над пристанищата, летищата и военните предприятия“. На 30 септември 1940 г. Томсън изпраща в Берлин телеграмата на Кенеди, в която посланикът панически предупреж-дава Рузвелт, че с „Англия е свършено“. Томсън се по-зовава на своя източник — „познатия ни надежден информатор“.
Вече след войната Държавният департамент разследва това дело, но както и в някои други случаи, резултатите от него не са публикувани. Но разследването, предприето от автора на тази книга и включващо един скромен по своите резултати разговор със самия Томсън през 1966 г., позволи да си съставим известна представа как е ставало всичко това.
Германският дипломат-шпионин се сдобил с агент, работещ в шифровалния отдел на Държавния департамент, и получавал оттам — от първа ръка — информация за най-важните тайни на САЩ.
Как ставало това? Според Томсън той получавал информацията от „надежден и проверен агент“, който бил близък със завеждащия бюрото за шифроване на Държавния департамент. Отношенията им били толкова близки, че завеждащият разрешавал на своя приятел да се запознава с телеграфните донесения и вероятно да копира най-важните от тях.
Човекът, допуснал изтичане на секретни материали, е един от старшите чиновници на кодошифровалния отдел на Държавния департамент Джоузеф П. Даген. През онези напрегнати дни изолационистки настроеният Даген позволил на своя близък приятел с възгледи като неговите да участвува в обсъждането на телеграмите, получавани от посланика Кенеди. Някои от тях, имащи отношение към възлови въпроси на войната и мира, той вземал в къщи и без да подозира, че приятелят му е немски шпионин, не възразявал, когато той снемал копия уж за да ги покаже на някои законода-тели, които „имат право да знаят какво става“.
По-голямата част от немските документи, отнасящи се до това дело, е унищожена. Но от запазилите се материали се вижда, че Томсън е получавал такива материали най-малко от октомври 1939 г. до края на април 1941 г. Например той съобщил в Берлин подробното съдържание на много важните донесения на Кенеди от 22 октомври 1939 г., от 3 април, 19 август и 30 сеп-тември 1940 г.
През есента на 1940 г. американците успяват да разшифроват японската дипломатическа криптосистема, която се базира на използването на „Машина-Б“ и се смята за абсолютно надеждна. Тъй като по това време всички други японски кодове и шифри са вече разкрити, сега американското правителство получава достъп до цялата японска дипломатическа кореспонденция, която му се удава да залови. Тази операция, получила условното название „Магик“, се държи в най-строга тайна, защото се предполага, че японците не знаят за успеха на американските дешифровчици. В Държавния департамент достъп до разшифрованите японски телеграми трябва да има само държавният секретар Хел, но той нарушава всички инструкции и ги показва най-малко на шестима свои помощници, а те — на още четирима чиновници от далекоизточния отдел, и т.н.
На 29 април 1941 г. Томсън телеграфира в Берлин:
„От абсолютно сигурен източник научих, че Държавният департамент има ключ за японската шифровална система и може да дешифрира телеграмите от Токио до посланика Намура във Вашингтон, съдържащи донесенията на посланика в Берлин Ошима.“
Няма съмнение, че този „абсолютно сигурен източник“ е приятелят на завеждащия шифровалния отдел. Предупреждението на Томсън е незабавно предадено в Токио, а немците усилват мерките за безопасност при контактите си с японския посланик в Берлин. А самите японци се ограничават с повърхностно разслед-ване, тъй като са решили, че тяхната шифровална „Машина-Б“ е както и по-рано „абсолютно сигурна“.