Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)
- Автор: Фараго Ладислас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на лисиците (Епизоди от агентурната борба)». Краткое содержание книги:
Книгата изобилствува с уникални, за първи път публикувани документи и факти, които ще заинтересуват голям кръг читатели.
Томсън смята, че е скрил следите на своята дейност, но греши. На 18 юли например със строго секретна телеграма той подробно съобщава как след продължителни преговори сенаторът от щата Северна Дакота Джералд Ней се съгласил да разпрати на „сто хиляди специално подбрани лица“ текста на една от речите си, която немците смятали за образец на прогерманската пропаганда. Томсън особено подчертава, че това „мероприятие се оказа трудно и твърде деликатно, тъй като политическият противник на президента, сенаторът Ней, се намира под внимателното наблюдение на тайната полиция“. Съобщението си Томсън заавършва с обичайния постскриптум: „Оригинала унищожих.“
В Берлин обаче не унищожават съобщението и сега то се пази в Националния архив на САЩ под серийния номер 897 в папка 291 872 заедно с документите на германското Министерство на външните работи, заловени от съюзниците, и безкрайно многото други книжа, оцелели въпреки надеждите на Томсън. Именно затова и съществува възможността да се възстанови от начало до край тайната дейност на Томсън, т.е. до декември 1941 г., когато с нападението на японците върху Пърл Харбър и с обявяването на война Хитлер на Съединените щати се слага край на този период от американо-германските отношения.
Веднага след като посолството получава за своя секретен фонд 50 хиляди долара, Томсън възлага на Вирек да разработи плана на кампанията, която да окаже влияние върху конгресите на политическите партии през 1940 г. и върху следващите президентски избори. Вирек бързо представя такъв план. Той предвижда не само да се създаде опозиция срещу преизбирането на Рузвелт, но и да се подкрепи американския изолационизъм. Като изпраща плана за утвърждаване в Берлин, Томсън настоява за незабавен отговор, защото поредният конгрес па Републиканската партия трябва да се състои във Филаделфия след по-малко от две седмици. Според съобщението на Томсън Вирек разработил за конгреса специални мероприятия, представляващи по неговата характеристика „добре замаскиран пропаганден блиц“ с две главни точки:
1. Добро известен конгресмен-републиканец, работещ в постоянен контакт с аташето на послоството Шремпел, ще покани 50 републикански конгресмени-изолационисти да прекарат три дни на партийния конгрес, за да могат да обработват делегатите на конгреса в полза на изолационистката външна политика. За това ще са необходими 3 хиляди долара.
2 Същият конгресмен е готов да създаде специален комитет на Републиканската партия, който в продължение на цялата работа на конгреса срещу заплащане ще публикува в главните американски вестници обръщение на цялата страница с изразителния призив: „Да не позволим Америка да влезе във войната!“
Стойността на тази кампания е около 60–80 хиляди долара, но Томсън уверява Берлин, че половината от тази сума „по всяка вероятност ще заплатят нашите републикански приятели“.
С телеграма от 17 юни Берлин одобрява плана и само след два дни Томсън съобщава на Министерството на външните работи, че „за Филаделфия замнават 50 конгресмени, за да запознаят делегатите на партийния конгрес с нашите възгледи“. На 25 юни, в навечерието на приемането на избирателната програма от конгреса, във вестник „Ню Йорк таймс“ се появява обръщение, адресирано към делегатите на конгреса на Републиканската партия, към американските майки, към трудещите се, фермерите и ветераните от войната, в което между другото се казва:
„Спрете военната мапина! Спрете подпалвачите на война! Спрете Демократическата партия, която е партия на войната и против волята на американския народ ни води към война!“
Обръщението уж било заплатено от някаква си организация, наречена „Комитет против участието на Америка в чуждестранните войни“. От германските документи става ясно, че комитетът е бил създаден от Вирек. След войната се обяснява по различен начин кой тогава е платил за обръщението. Според едни данни то е било заплатено изцяло от комитета, а Томсън твърди, че посолството внесло част от стойността — 3 хиляди долара.